Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Лампите в дома на Петърсън, намиращ се точно срещу театъра, още светели. Някой отворил прозореца и погледнал към улицата, откъдето разтревожено извикали, че е нужно легло за ранения Линкълн.
По тесните стълби изнесли президента към спалнята на първия етаж, поставили го напречно на леглото, защото се оказало твърде късо за него.
Междувременно из града полетяла вестта за трагедията. Край леглото застанали най-добрите хирурзи на Вашингтон, сред които и домашният лекар на президента доктор Стоуи. Всички единодушно констатирали, че раната е смъртоносна и няма надежда за спасение.
За съпругата на президента най-напред се погрижили артистката Лаура Кин, госпожица Харис и майор Ратбоун. Но скоро отвеждат майора у дома му, защото дълбоката чак до костта рана силно кървяла.
Госпожа Линкълн се настанила в една от долните стаи на Петърсънови. От време на време отивала до смъртното ложе на мъжа си, но нервите й не издържали и лекарите й забранили. Около седем часа сутринта доктор Стоун съобщил, че състоянието на президента е критично.
Абрахам Линкълн умира в дома на Петерсън в седем часа и двадесет и две минути. В съботната утрин камбаните на Вашингтон разнасят тази страшна вест. Същевременно министърът на войната Стентън дал нареждане да започне съдебното дирене.
Не е било толкова сложно това дирене, както пишат някои автори, защото вашингтонският началник на полицията майор Ричард е бил в театъра и е видял убиеца, когато бягал от ложата на президента. Наистина в този момент не му минало през ума, че това е знаменитият Буут, тъй като перуката, брадата и мустаците били променили артиста до неузнаваемост. Но колегите си той не би могъл да заблуди. Те са го видели отблизо, когато е тичал по сцената. Да, несъмнено, убиецът бил Буут!
Майор Ричард отишъл в префектурата и още преди да получи заповед от министъра, наредил да започне следствието. Няколко минути подир това полицейските комисари разпитали зрителите, установили обстоятелствата около бягството на нападателя, записали показанията на сценичните работници и на младежа, който е държал коня на Буут, и стигнали до извода, че убиец на президента Линкълн е артистът Джон Уилкъс Буут. Детективите извършват това, което днес биха направили и техните по-опитни колеги. Започнали с логическа дедукция. По следите на убиеца биха могли да ги насочат неговите познати, приятели или неприятели но във всеки случай хора, с които се е срещал. В показанията на артистите и сценичните работници, на портиера и прислугата се появяват няколко заслужаващи внимание имена и адреси.
Буут като известен артист имал високи доходи, получавал до петстотин долара седмично, а това за 1865 г. е огромна сума (неговият годишен доход бил 20 000 долара, пресметнато в днешни пари, той би бил милионер). Буут живеел в луксозния хотел „Национал“. Преди това обаче непосредствено след пристигането си от Ню Йорк във Вашингтон бил отседнал в пансиона на Сурат на „Н-стрийт“, номер 541, в северозападната част на града. Домът принадлежал на Мери Е. Сурат.
Натам се насочил и криминалният комисар Джон Кларвой с десетина тайни полицаи. Тяхната задача била проста: да претърсят подозрителния дом, да арестуват всички живеещи там и да ги разпитат в полицейския участък. Около полунощ те потропали на вратата. Дълго време никой не отварял. После от прозореца се надвесил Луис Уичмън и сърдито заппотестирал, че се нарушава
нощният покой. Комисарят Кларвой му обяснил за случилото се — откъде хората в тихия пансион ще значт за трагичните събития.
При предварителния разпит, който криминалният комисар Кларвой провел на място, се установило, че артистът Буут наистина е живял някога в пансиона и че по-късно е идвал доста често.
Кларвой:
— Госпожа Сурат, кога за последен път видяхте артиста Буут?
Сурат:
— Беше тук вчера следобед. Около два часа.
Кларвой:
— Ами вашият син? Къде е синът ви Джон?
Сурат:
— Синът ми ли?
Кларвой:
— Да, госпожо, чухте добре.
Сурат:
— Него не съм виждала четиринадесет дена!
Мери Сурат излъгала и това си проличало. Така тя отежнила положението си. Би могло да се каже дори, че с тези няколко думи или по-скоро с колебанието си тя се причислила към затворниците и това й струвало живота. За полицейския комисар Кларвой не било толкова трудно да установи къде е бил през последните дни Джон Сурат.
Диренето продължило във всички направления. Най-напред телеграфите предали вестта за атентата, а по-късно и за смъртта на президента Линкълн. Полицията все още не била открила пряка следа, която да ги насочи към убиеца, и затова разпитвала всички, които имали нещо общо с Буут. Неговият брат Юний Брут Буут играел в театъра в Цинцинати. След представлението той се прибрал в хотела и си легнал. Скоро след полунощ се събудил от врява и след малко в коридора се появили разярени хора, измъкнали го от леглото и се опитали да го линчуват. Той успял да избяга през страничното стълбище, след което го хванали и арестували.