Любовният сезон на търтеите

Гъси взе сценария и намусено го зачете. Докато го наблюдавах, ми хрумна каква гадна работа е всъщност писането на пиеси. Връчваш плода на усилията си на някой режисьор с каменна физиономия и започваш да се тресеш като лист, а той го гледа като настъпен по мазола или друго деликатно място, готов да го запокити в лицето ти със сухото: „Да не ми се мяркаш повече с подобен боклук!“

— Кой е писал това? — запита Гъси, когато затвори последната страница, а щом обясних, че авторът е Коко, се учуди как сам не се е досетил. По време на прочита непрекъснато сумтеше на равни интервали и сега изпръхтя отново като шест настинали кобили.

— Бълвоч и лигоч. Няма драматична съгласуваност. Липсва мотивация и значима форма. Кои са ония двамата според замисъла?

— Обясних ти. Ирландци на име Пат и Майк.

— Тогава може би ще ми обясниш какво е общественото им положение, защото, честно казано, то ми убягна. Например Пат очевидно се движи в най-изискано общество, след като обявява, че е вечерял в Бъкингамския дворец, но пък, от друга страна, жена му дава стаи под наем.

— Разбирам. Странно наистина.

— Направо необяснимо. Възможно ли е човек от неговата черга да бъде поканен на вечеря в Бъкингамския дворец, след като той очебийно е лишен от всякакво умение да се държи в обществото? На вечерята, която описва, кралицата го попитала иска ли консоме, а той, смятайки, че няма да поднесат нищо друго, накарал да му сипят шест пъти, след което, по неговите думи, стоял в кьошето до края на вечерта, пълен до сливиците със супа. А при повествованието на случката няколко пъти започва репликите си с възклицанията „Гръм и мълнии!“ и „Бога ми!“ Ирландците не говорят така. Не си ли чел „Ездачи към морето“ от Синг37? Ами вземи я проучи и ако можеш да ми посочиш един-единствен герой, който да казва „Бога ми!“, ще ти дам цял шилинг. Ирландците са поетични натури. Говорят за душата, за мъглата и прочее. Изразяват се така: „Подобни вечери ме карат да копнея да се пренеса обратно в графство Клеър и седнал в сочната трева, да съзерцавам кравите околовръст.“

Той намръщено запрелиства страниците, сбърчил нос, сякаш долавяше съмнителна миризма. Това събуди спомена за детските ми дни в Малвърн Хаус, когато носех съчиненията си по английски за преглед от преподобния Обри Ъпджон.

— Ето още едно място с несвързани бръщолевения. „Сестра ми е в балета.“ — „Казваш, че сестра ти е в балета?“ — „Гръм и мълнии, да, сестра ми е в балета.“ — „И какво прави сестра ти в балета?“ — „Рушка се напред-назад по сцената.“ — „Че защо се рушка?“ — „Бога ми, защото балетът е рушки.“ Това е пълна безсмислица. Ето и още нещо, което изобщо не мога да схвана — думата „дей“. След репликата „Защото балетът е рушки“, а и на други места в сценария се среща думата „дей“ в скоби. Това не ми говори нищо. Можеш ли да го обясниш?