Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— Да, Корки е убедителна млада напаст.
— Бих предпочел да не я наричаш напаст. Корки, а? Значи така й викате? Очарователно име.
— И какъв е резултатът от съвещанието? Ще приемеш ли ролята?
— О, да, въпросът е решен. Тя разби всичките ми възражения. След като ти си тръгна, прегледахме още веднъж сценария и Корки успя да ме убеди, че в тази простичка и здравословна форма на хумор няма нищо безвкусно й унизително. Евтино — да, но както изтъкна тя, това е един добър театър. Убедена е, че ще направя голяма роля.
— Направо ще ги шашнеш. Съжалявам, че самият аз не мога да изиграя Пат…
— Май така е по добре. Съмнявам се, че подхождаш на типажа.
— Подхождам, разбира се — нацупих се аз. — Изпълнението ми щеше да предизвика фурор.
— Корки е на противоположно мнение. Довери ми какво облекчение изпитала, когато ти си напуснал сцената, а аз съм изгрял на хоризонта. Ролята изисквала широк, мащабен подход, а ти си щял да я принизиш. Освен това на изпълнителя е нужна изявена индивидуалност и умение точно да се вмества във времето. Каза, че щом ме зърнала и разбрала, че съм роден за Пат. Момиче с нейния опит разбира тия неща от един поглед.
Предадох се. Човек не може да спори с бездарни актьорчета, а двайсет минути в компанията на Корки бяха превърнали Огъстъс Финк-Нотъл от безобиден тритонолюб в най-изявения ирландец, който някога е пил портвайн и е наричал хората „мой човек“. Усетих, че всеки момент ще се обърне и към мен с „мой човек“.
— Е, няма смисъл да си чешем езиците — рекох аз, — защото, така или иначе, не бих могъл да изиграя ролята. На Мадлин не би й харесало годеникът й да се развява на обществени места със зелена брада.
— Да, наистина, тя е много особено момиче.
Реших, че ще успея да изтрия от лицето му глупавата усмивка, като го подсетя за нещо, което май беше забравил.
— Ами Добс?
— Ъ?
— Когато за последен път те чух по въпроса, ти беше доста разстроен от перспективата да налагаш полицейския служител Добс с чадър по главата.
— Ааа, Добс? Той е вън от играта. Дойде при нас, докато репетирахме, и започна да чете репликите на Майк, но се оказа безнадежден случай. Никаква артистична техника. Никаква индивидуалност. А и не желае да приема режисьорски наставления. Непрекъснато противоречеше на началството, докато накрая на Корки й причерня и започна да повишава тон. Той също се разпали и повиши тон и в резултат кучето й, без съмнение възбудено от разправията, го сръфа по крака.
— Велики Боже!
— Да, възникна твърде неприятна обстановка. Корки изнесе прекрасно защитата на животното, като изтъкна, че вероятно от ей таквоз парче месо е било обект на полицейски произвол и че реагира срещу жандармерията в акт на законна самоотбрана, но Добс отказа да приеме възгледа й, че нарушението заслужава само порицание. Арестува добичето и ще го държи в участъка, докато изясни дали за първи път е ухапало човек. Очевидно куче, хапало само веднъж, е доста непоклатимо от юридическа гледна точка.
— Сам Голдуин снощи ухапа Силвърсмит.
— Тъй ли? Ако се разчуе, има опасност прокурорът да успее да спретне силна обвинителна реч. Но да продължа разказа си. Корки, напълно основателно вбесена от непримиримото поведение на Добс, го изхвърли от пиесата и реши да вземе брат си за ролята. Разбира се, има риск викарият да го познае, което ще доведе до усложнения, но тя смята, че зелената брада е достатъчна като дегизировка. А аз чакам с четири очи Пърбрайт да ми партнира. Малко са хората, които бих налаган с чадър с по-голямо удоволствие — замечтано провлече Гъси и добави, че първия път, когато оръжието му влезе в съприкосновение с главата на Коко, на онзи ще му се стори, че е ударен от гръм. Очевидно Времето, този велик Лечител, трябваше яко да запретне ръкави, докато Гъси забрави и прости. — Не мога повече да си губя времето с теб — продължи той. — Корки ме покани на обяд във викарията и трябва да тръгвам. Наминах само да ти дам тези стихотворения.
— Какво?
— Стихчетата на Кристофър Робин от „Мечо Пух“. На, вземи.
Подаде ми тънко томче, което изгледах с недоумяващи очи.
— За какво са ми?
— Ще ги декламираш на концерта. Отбелязаните с кръстчета. Трябваше аз да ги рецитирам по настояване на Мадлин, знаеш колко обича Кристофър Робин, но сега, естествено, ролите са разменени. И нямам нищо против да призная, че чувствам неимоверно облекчение. В начина, по който малкият кретен прави скок-подскок, скок-подскок има нещо… Е, както казах, камък ми се смъкна от сърцето.
Тънкото книжле се изплъзна от безжизнените ми пръсти, докато аз се блещех.
— Ама… таквоз!