Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— Напълно, сър. Бих ви предложил да съобщя на господин Финк-Нотъл, че ще се срещнете след около час пред селската поща.
— Добре — приех аз. — А сега, Джийвс, няма да е зле да ми приготвиш освежителната вана.
9
Предвид туй-онуй и най-вече факта, че се прувлякох с пеенето в банята, закъснях с пет-шест минути за срещата, та когато стигнах, Гъси вече се беше забучил пред пощата.
Ако си спомняте, Джийвс, когато говореше за въпросния Финк-Нотъл, го беше описал като разстроен. И наистина отдалеч се набиваше в зрението, че изтеклото време не е успяло да го настрои. Очите зад очилата с рогови рамки святкаха от ярост, негодувание и какво ли не. Приличаше на разлютен толстолоб. В емоционални моменти приликата на Гъси с подводен урод неизменно се засилва.
— Е — започна той, без да си губи времето с разните му там здрасти, — хубава работа!
Стори ми се, че обстановката плаче за няколко ободрителни и насърчителни слова, та взех да му ги редя. Съгласих се с мнението му, че работата е хубава и занастоявах да навири опашка, защото, макар и буреносните облаци да са надвиснали ниско, къде-къде е за предпочитане да царува в Девърил Хол, отколкото да се въргаля в мрачна тъмница със сълзящи каменни стени и пълчища плъхове.
Той отвърна сухо, че е в пълно несъгласие с мен.
— Хиляди пъти бих предпочел затвора — заяви. — Когато си в затвора, никой не те нарича господин Устър. Как според теб се чувствам, като знам че всички наоколо ме мислят за теб?
Признавам, че това ме сащиса. От всички грижи, които ме бяха налегнали, най-лютата беше, че народонаселението, виждайки Гъси, е под впечатлението, че пред него стои Бъртрам Устър. Само като си представех как малката, но отбрана общност на Кингс Девърил ще напусне белия свят с убеждението, че Бъртрам Устър е малогабаритна кръстоска между караконджул и моруна, горещи шишове пронизваха душата ми. Та неслучайно подскочих, когато научих, че и Гъси е подвластен на същата душевна мъка.
— Не знам дали подозираш — продължи той — каква е репутацията ти по тези места. В случай, че храниш някакви илюзии, съм длъжен да те осведомя, че името ти се валя в калта. Ония жени на закуска придърпваха полите си, като минавах покрай тях. Когато ги заговарях, направо се раздрусваха като трепетлики при вятър. От време на време ги улавях да ме гледат по начин, който би наранил душевността на най-печения рецидивист. И не ми стига това, ами си успял за една-едничка вечер да стъпчеш и моето име в калта. Чувам, че снощи си се нарязан като свинята на кръчмаря и си прегракнал от ловджийски песни.
— Не съм се нарязан, Гъси. Просто бях морно разнежен, дето има една приказка. А изпълнявах ловджийски песни, защото домакинът настояваше. Човек е длъжен да бъде любезен с домакина си. Значи споменаха за това, така ли?
— Споменаха и още как. Беше основна тема за разговор по време на закуската. Ами ако ме наклепят пред Мадлин?
— Съветвам те да отричаш до смърт.
— Каква полза…
— Защо пък не? — прекъснах го аз, защото бях мислил дълго по въпроса и се чувствах по-оптимистично настроен, отколкото в началото. — В края на краищата те нищо не могат да докажат.
— Кръстницата на Мадлин разказа как влязла в трапезарията и те заварила покачен на стола, размахващ бутилка и врещящ: „На лов сме тръгнали сега.“
— Така е. Защитата не оспорва това твърдение от обвинителния акт. Но кой може да докаже, че бутилката не е била еднолично употребена от Езмънд Хадок, който, нека не забравяме, се беше изтъпанил прав на масата и не по-малко от мен пееше: „На лов сме тръгнали сега“, като при това налагаше коня си с банан? Убеден съм, че ако случаят достигне до слуха на Мадлин, ще можеш да се измъкнеш с отричане до дупка.
Гъси се замисли.
— Може и да си прав. Но въпреки това бих искан да си по-въздържан. Тая работа е крайно тревожна.
— И все пак — рекох с убеждението, че си струва да опитам — нима всичко не е част от великата паяжина?
— Каква паяжина бе? — отчая се Гъси.
— Питай Марк Аврелий. Негови са думите: „Несгода ви е връхлетяла? Добре. Това е част от предопределението на Вселената, предвидено за вас от самото начало. Всичко, което ви връхлита, е част от великата паяжина.“
От необуздания начин, по който се впусна да проклина и ругае от сърце Марк Аврелий, схванах, че също като мен, когато Джийвс ме цапардоса с тази премъдрост, и той не намира утеха в нея. Не че хранех особени надежди. Дори се съмнявам, че лозунгите на Марк Аврелий са това, от което се нуждаят батальоните, когато си нахакал палеца на крака в тухлата на Съдбата. Трябва да се изчака да поутихне болката.
За да уталожа напрежението, смених темата и го запитах учудил ли се е, като е видял Коко да обитава Девърил Хол, но веднага осъзнах, че само наливам гориво в огъня. Колкото и невъздържани да бяха забележките му по адрес на Марк Аврелий, те бяха нищо в сравнение с онова, което имаше да изрече по адрес на Коко.