Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
Разбира се, очевидната процедура при подобно разклащане на моралните устои е среща с Джийвс и изслушване на евентуалните му предложения. Тъй че когато точно след обяда видях Куини в коридора пред стаята ми, аз проявих интерес към местонахождението му.
— Ъъъ — рекох аз, — дали не знаеш къде може да е Джийвс? Прислужникът на Устър, нали го знаеш?
Онази стоеше и ме гледаше тъпо. Очите й, нормално прилични на звездици, бяха безизразни и зачервени, а лицето й отговаряше на описанието „измъчено“. Накратко, цялата й външност подсказваше, че срещу мен стои прислужница, която или не е с всичкия си, или е измъчвана от тайна скръб.
— Моля, сър? — простена тя с изтерзан глас.
Повторих репликите си и този път те проникнаха.
— Господин Джийвс го няма, сър. Господин Устър го пусна да иде до Лондон. Имало някаква лекция, която държал да посети.
— Благодаря — откликнах на свой ред безизразно и измъчено аз, защото ударът беше тежък. — Не знаеш ли кога ще се върне?
— Не, сър.
— Разбирам. Благодаря.
Влязох в стаята си и заоглеждах положението от всички страни.
Ако питате някоя от важните клечки, които се движат в дипломатически кръгове и са свикнали да се справят с деликатни държавни дела, тя ще ви обясни, че когато нещата се окажат в задънена улица, няма смисъл да протривате дъното на панталоните си върху стола и да вдигате очи към небето. Трябва да обръщате камъни, да търсите пролуки и да вземате незабавни мерки по съответните канали. Само така има надежда да откриете изход. А след напрегнат размисъл ми се стори, че при текущата криза може да се постигне нещо конструктивно, ако подхвана Корки и проведа с нея прям и откровен разговор, в който да й разкрия на каква опасност излага своя стар партньор по танци, като позволява на Гъси да си прекарва дните, като подрипва и поблейва край нея.
Веднага напуснах стаята и след няколко минути човек можеше да ме забележи как се прокрадвам през окъпаната в слънце градина по посока към селото. Всъщност един човек наистина ме забеляза, и то не кой да е, а Благородната Дафни. Тъкмо наближавах края на алеята за коли и само секунда ме делеше от граничната полоса, когато чух името си, или по-скоро името на Гъси, и съзрях сред розите величавата стара кримка. Държеше пръскалка в ръка и това ме наведе на мисълта, че не мисли доброто на местните листни въшки.
— Ела насам, Огъстъс — продума тя.
Това бе последното нещо, което бих сторил доброволно, защото дори в най-слънчеви времена този опасен екземпляр ме изправяше на нокти, а сега изглеждаше с около десет степени по-заплашителна от обикновено. Гласът й бе студен, погледът й бе студен и никак не ми хареса начинът, по който въртеше пръскалката. Очевидно по някаква причина бях изпаднал докъм равнището на злостната въшка и видът й беше на жена, готова, без да й мигне окото, да натисне буталото.
— А, добър ден — опитах да изрека със светска непринуденост, но всуе. — Пръскате розичките?
— Не ми говори за розички!
— Няма, няма — побързах да се съглася аз.
— Огъстъс, какво чувам напоследък?
— Моля?
— Най-добре ще е да помолиш Мадлин за прошка.
Тайнствени слова. Нищо не проумях. Останах с впечатлението, че Благородната дама на Британската империя дрънка щуротии.
— Тъкмо излизах от къщата — продължи тя, — когато пристигна телеграма за теб от Мадлин. Продиктуваха я по телефона от пощата. Понякога ги диктуват, понякога ги носят лично.
— Разбирам. В зависимост от настроението.
— Не ме прекъсвай, моля те. Този път съобщението бе предадено по телефона и тъй като минавах наблизо, когато той звънна, го записах.
— Ужасно мило от ваша страна — отбелязах аз, твърдо решен да я размекна.
Само че сбърках. Това не й хареса. Намръщи се, вдигна пръскалката, после, сякаш навреме се сети, че е родена Девърил, отново я отпусна.
— Вече те помолих да не ме прекъсваш. Та както казах, записах съобщението и сега е у мен. Не — каза тя, след като пребърка костюма си. — Трябва да съм го оставила на масата във вестибюла. Но мога да ти предам съдържанието му. Мадлин твърди, че не е получила от теб нито ред, откак си пристигнал в Девърил Хол, и настоява да узнае защо. Силно е разстроена от нечуваното ти пренебрежение и това не ме учудва. Знаеш каква чувствителна душа има. Трябваше да й пишеш всеки ден. Нямам думи да изразя отношението си към коравосърдечното ти поведение. Това е всичко, Огъстъс — приключи тя и ме освободи с жест на отвращение, сякаш бях листна въшка, непритежаваща дори елементарната почтеност, която ми се полага. Отминах с омекнали колене, добрах се до една пейка и се срутих отгоре й.