Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
Замислих се. Нищо чудно да беше прав.
— И колко го обръсна? Петарка?
— Да, сър.
— Значи Гъси му намаза ръката и литна на свобода?
— Да, сър.
— А ти му стегна багажа и го домъкна в Девърил Хол?
— Да, сър.
Сложих пръст в раната.
— Но защо? — запитах.
Мислех, че ще го хвана натясно, но, уви. Там, където по-дребна душица би затъпкала наместо и закършила ръце, мънкайки: „Да, разбирам мисълта ви, точно там е проблемът, нали?“, той имаше готово обяснение, което ми поднесе, без да му трепне окото.
— Това беше единственото, което можех да предприема, сър. От една страна, нейно благородие, леля ви беше изключително настоятелна в желанието си да посетите Девърил Хол, а от друга, госпожица Басет не по-малко държи господин Финк-Нотъл да се яви тук. Ако някой от двама ви не дойдеше, щяха да се предприемат проучвания, последвани от пагубни резултати. Нека разгледаме само единия аспект: госпожица Басет очаква всеки ден да получава писма от господин Финк-Нотъл, съдържащи разнообразни клюки от Девърил Хол и подробни описания на живота тук. Естествено, писмата трябва да са написани на хартията на Девърил Хол и да носят пощенско клеймо „Кингс Девърил“.
— Вярно. От устата ти се лее мед, Джийвс. Никога нямаше да се сетя за това.
Преглътнах мрачен залък препечен хляб със сладко от портокалови корички. Мислех си колко лесно можеше да се избегне тая бъркотия, ако оня тиквеник се беше сетил веднага да глоби Гъси. Казвал съм го преди, ще го повторя и сега — всички съдии са боклук. Покажете ми съдия и аз ще ви покажа магаре.
Захапах ябълката.
— Значи тъй стоят нещата?
— Да, сър.
— Аз съм Гъси, а Гъси е аз.
— Да, сър.
— И ще ни е нужна неизчерпаема бдителност, за да не изпортим работата. Ще стъпваме по пачи яйца.
— Извънредно живописен израз, сър.
Доядох ябълката и запалих замислена цигара.
— Е, предполагам, че така е било писано — заявих. — Само не ми цитирай Марк Аврелий, защото няма да понеса приказките, че това било част от предопределението на Вселената, предвидено за нас от самото начало и че всичко, което ни връхлита, е част от великата паяжина. Как приема нещата Гъси?
— С не твърде леко сърце, сър. Бих го описал като нагълтал се с оцет. Научих от господин Пърбрайт…
— А, значи си се видял с Коко?
— Да, сър, в залата за прислугата. Помагаше на Куини — момичето, което отваря вратата — да реши една кръстословица. Информира ме, че е успял да проведе разговор с госпожица Пърбрайт, осветлил я е за нежеланието ви да играете ролята на Пат в ирландския етюд на концерта, а госпожица Пърбрайт напълно е влязла в положението и е казала, че сега, щом като господин Финк-Нотъл е пристигнал, естествено е той да поеме ролята. Господин Пърбрайт се е видял и с господин Финк-Нотъл и го е уведомил за това решение, та точно това е причината за вкиснатото настроение на господин Финк-Нотъл.
— Задачата му е повод за колики, а?
— Да, сър. И донякъде е недоволен от онова, което е чул от дамите в Деверил Хол относно…
— Моите подвизи може би?
— Да, сър.
— Кучето?
— Да, сър.
— Портвайнът?
— Да, сър.
— И ало, ало, ало, на лов сме тръгнали сега?
— Да, сър.
Пуснах съжалително кръгче дим.
— Дааа — рекох, — опасявам се, че дадох лош начален тласък на Гъси. Съвсем неволно породих в очите на домакините ни представата за лицемерно херувимче, което се връзва на фльонга да заблуди обществеността, че не пие нищо освен портокалов сок, а в мига, в който публиката се обърне с гръб, се нахвърля като хиена върху портвайна. Разбира се, имам с какво да се оправдая. Езмънд Хадок направо ми навря шишето в устата, пък и умирах от жажда. Не е редно да упрекваш затрупан от лавина в Алпите планинар, задето е приел капка бренди от ръцете на санбернарско куче. Все пак да се надяваме, че ще си държат езика зад зъбите и няма да го напортят на госпожица Басет. Не искам прътове в колелата на Гъсевата любов.
Помълчахме колкото да си представим каква реколта ще пожънем, в случай че Мадлин Басет бъде дегъсирана. Побързах да сменя бодливата тема.
— Като казах любов, та се сетих. Коко довери ли ти своята история?
— Да, сър.
— Така си и мислех, фактът, че всички се изреждат да ридаят на рамото ти, е направо поразителен.
— Намирам го за твърде удовлетворително, сър, и винаги съм готов да окажа съдействие според възможностите си. Чувствам се удовлетворен, когато открия светлина в тунела. Вчера, малко след като отпътувахте, господин Пърбрайт ми отдели време да изложи проблемите, с които се сблъсква. Едва когато научих всички факти, се осмелих да му предложа да заеме мястото ми тук като ваш камериер.