Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
След малко обаче до ноздрите ми доплува ухание на бекон и като предположих, че е малко вероятно изчадие на отвъдното да препуска из къщата с яйца и бекон, се поуталожих. Спрях да изливам чая върху завивката и възстанових членоразделната си реч. Вярно, че единствено съумях да изрека едно немощно: „Джийвс!“, но и това не е лошо за човек, чийто език допреди малко е бил залепен в сливиците, което единствено го възпрепятства от глътване.
Съществото сгуши подноса в скута ми.
— Добро утро, сър — заговори то. — Стори ми се, че ще предпочетете да се насладите на закуската в усамотението на покоите си, вместо да се присъедините към компанията в трапезарията.
Очевидно си даваше сметка не по-зле от мен, че в трапезарията щяха да са налице пет лели — една глуха, една смахната, една Благородна Дафни и всички заедно напълно негодни за човешка консумация напразен стомах. Не можех да не изръкопляскам на този негов благороден жест. Ентусиазмът на аплодисментите ми се засили, когато се сетих, че в подобен дом, където нещата положително се организират без съобразяване с полъха на новите времена, закуската вероятно щеше да се сервира от иконома.
— Нали така? — попитах. — Силвърсмит ли обслужва утринния гуляй?
— Да, сър.
— Божичко! — пребледнях под загара си аз. — Какъв човек, Джийвс!
— Моля, сър?
— Чичо ти Чарли.
— О, да, сър. Властна личност.
— Властна и още как! Как беше се изразил Шекспир за човека с очи на морж?
— С очи на Марс, сър, които плашат и нареждат, е вероятно цитатът, който търсите.
— Точно така. Чичо Чарли има точно такива очи. Наистина ли му викаш чичо Чарли?
— Да, сър.
— Невероятно. Да мисля за него като за чичо Чарли, е — все едно да го наричам Джими, Реджи или, ако щеш, дори Бърти. Друсал ли те е на коляно навремето?
— Много често, сър.
— И не ти е трепвало окото? Трябва да си бил дете от камък и стомана. — Отново се съсредоточих върху блюдото. — Прекрасен бекон, Джийвс.
— Доколкото разбрах, е домашно производство, сър.
— И без съмнение приготвен от щастливи прасета. Има и пушена херинга, да не говорим за препечения хляб, сладкото от портокалови корички и ако не ме лъжат сетивата, ябълката. Говори каквото щеш за Девърил Хол, но гостоприемството му е разточително. Не знам дали си забелязал, Джийвс, как една хубава, бодра пушена херинга сутрин на гладен стомах ти влива нов живот.
— Напълно сте прав, сър, въпреки че самият аз предпочитам парче шунка.
Засравнявахме животворното въздействие на пушената херинга и шунката и способностите им да укрепват моралните устои, като, естествено, и за двете имаше достатъчно аргументи, докато не споменах нещо, за което трябваше да заговоря много по-рано. Направо не мога да си обясня как го бях забравил.
— А, Джийвс — започнах, — знам, че имаше нещо, което трябва да те питам. Какво, в името на всичко свято, правиш тук?
— Допуснах, че ще проявите любопитство по този въпрос, сър, и смятах да ви предложа обяснение. Дойдох да прислужвам на господин Финк-Нотъл. Разрешете, сър.
Улови в полет парчето херинга, излетяло от вилицата след рязкото трепване на ръката ми, и го върна в чинията. Гледах го, както се казва, с разчекнати очи.
— На господин Финк-Нотъл?
— Да, сър.
— Но Гъси не е тук.
— Тук е, сър. Пристигнахме късно снощи.
Ослепи ме внезапна светкавица.
— Искаш да кажеш, че чичо Чарли е имат предвид Гъси, когато ми каза, че господин Устър е пристигнал в този грозен час? Аз съм тук в ролята на Гъси, а сега Гъси пристига като мен?
— Точно така, сър. Създаде се доста странна и объркана обстановка, сър…
— На мен ли го казваш!
Единствено вероятността да капична подноса ме възпря да не извърна лице към стената. Когато Езмънд Хадок, по време на раздумките ни над портвайна, говореше, че има времена за изпитание на душите мъжки, той и хабер си нямаше на какво са способни времената, като си запретнат ръкавите и се заловят за работа. В стремежа си да се нагодя към обстановка, която дори най-храбрият би оценил като печална, боднах хапка пушена херинга и равнодушно я прекарах през ларинкса си.
— Но как Гъси се измъкна от панделата?
— Съдията премислил и решил да замени присъдата му с глоба, сър.
— И кое го е накарало да постъпи така?
— Вероятно мисълта, че качеството милосърдие на човека е присъщо, сър, както се изразява поетът Шекспир.
— Имаш предвид, дето ни оросява, като благодатни капки дъжд?
— Точно така, сър. Напояващи земята долу35. Негова Милост без съмнение е взел под внимание факта, че блажен е онзи, който дава, не по-малко от оногова, който получава, и милосърдието краси монарха повече от неговата корона.36
35
„Венецианският търговец“, IV действие, I сцена. — Б.пр.
36
Пак там. — Б.пр.