Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— Бих желал все пак някой да ми беше телеграфиран. Щяхте да ми спестите прегаден шок. Последното нещо, което му трябва на човека след тежка спявка, е да позвъни на звънеца и да му се яви без предупреждение подменено лице. Ти самият няма ли да се почувстваш тъпо, ако някоя сутрин на мътна глава влезеш в спалнята ми с чая и откриеш, че от леглото ти се звери Понго Туисълтън? Когато се видя с Коко, той сподели ли последните новости?
— Моля, сър?
— За Езмънд Хадок и Корки.
— А, да, сър. Информира ме какво сте му съобщили относно непоклатимото обожание на господин Хадок спрямо госпожица Пърбрайт. Очевидно от сърцето му е паднал камък. Смята, че главната преграда към щастието му е преодоляна.
— Да, нещата на Коко се заформят благоприятно. Бих искал да кажа същото и за клетия стар Езмънд.
— Мислите, че госпожица Пърбрайт не споделя чувствата на господин Хадок, сър?
— О, не, споделя ги, та пушек се вдига. Без свян и срам призна, че той е светлина в живота й, но изобщо не си вади извода, че при това положение всичко ще е цветя и рози, защото ще изпаднеш в същото измамно заслепление като Езмънд Хадок. Нещастната заблудена овца си въобразява, че ще блесне с изпълнението на песента, която ще изпълни на концерта, и че тя, като чуе несдържаните овации на публиката, ще простене: „О, Езмънд!“ и ще падне в прегръдките му. Ще падне друг път.
— Няма ли, сър?
— Изключено, Джийвс. Има един подводен камък. Трагедията е, че тя не желае и да помисли за сдобряване с него, докато той не се опъне на лелите си, а той, съвсем естествено, получава гърчове само при мисълта за подобен подвиг. Положението, както съм чувал да се казва, е задънено.
— А защо младата дама държи господин Хадок да се опълчва срещу лелите си, сър?
— Твърди, че им разрешават да го тъпчат от дете и било време да отхвърли игото. Иска от него да демонстрира несломимо мъжество. Все старата история с драконите. Знаеш вероятно, че преди много години, когато рицарите били сърцати, момичетата ги подкокоросвали да ходят да се бият с дракони. Няма да се учудя, ако това е било ежедневието на твоя приятел рицарят Роланд. Но драконите са едно, а лелите съвсем друго. Не храня съмнение, че Езмънд Хадок би се възправил без колебание срещу огнедишащ дракон, но не го карайте да тръгне на бой срещу Благородната Дафни Уинкуърт и госпожиците Шарлът, Емелин, Хариет и Мъртъл Девърил и да ги накара да заиграят по свирката му.
— Питам се, сър…
— Какво се питаш, Джийвс?
— Мина ми през ума, че има вероятност в случай, че изпълнението на господин Хадок на концерта е толкова успешно, колкото той предполага, поведението му да стане видимо по-решително. Самият аз не съм имал възможност да проуча психологията на младия господин, но от това, което ми е разправял чичо Чарли, съм убеден, че е от господата, върху които акламациите на широките народни маси имат забележителен ефект. Ръкоплясканията на тълпата често действат като мощен стимулант върху млади господа с комплекс за малоценност.
Започнах да схващам мисълта му.
— Искаш да кажеш, че ако пожъне успех, ще си навири носа до небето, ще намери сили да погледне лелите в очите и ще ги накара да посърнат?
— Точно така, сър. Не помните ли случая с господин Литъл?
— Божичко, ти си абсолютно прав. Бинго стана нов човек! Джийвс, сигурен съм, че си на прав път.
— Поне теорията ми почива върху логични предпоставки, сър.
— Повече от логични. Тя е същинска кукла. Тогава трябва да впрегнем и сетни сили, за да го накараме, да успее. Какво използваха разните оперни?
— Имате предвид клакьори, сър?
— Точно така. Въртеше ми се на езика. Трябва да му се осигурят клакьори. Твоята задача, Джийвс, е да тръгнеш да шариш из селото и да пускаш тук блага дума, там халба бира, докато обществеността не се убеди в необходимостта да ръкопляска на изпълнението на Езмънд Хадок до пълно мазолясване на дланите. Мога ли да разчитам на теб?
— Разбира се, сър. Ще се погрижа за всичко.
— Добре. А сега май е време да ставам и да се видя с Гъси. Вероятно ще иска да обсъдим въпрос-два. Има ли в околностите порутена мелница?
— Доколкото знам не, сър.
— Тогава измисли някаква друга природна забележителност, където да му кажеш да се срещнем. Не искам да преоравам къщата и околностите, докато го открия. Идеята ми е да се промъкна през задното стълбище и да пропълзя през храстите в градината. Следваш ли мисълта ми, Джийвс?