Любовният сезон на търтеите

Бях очарован да я видя. При недружелюбното настроение на Гъси, който риеше с копито и подобно на Валаамовата ослица38, само се чудеше с какви долни думи да ме ругае, реших, че имаме нужда точно от тактична женска намеса. Вземането на решение да ги запозная и да я оставя тя да стопи мулешкия му инатлък беше въпрос на секунди.

Силно се надявах, че Корки ще успее да го навие. Въпреки че се различава от леля Агата в почти всяко възможно отношение, в един аспект Корки е същата напаст — много е властна. Поиска ли да направите нещо, вие го правите. Това датира от най-ранните й години. Спомням си как веднъж, когато ходехме заедно на уроци по танц, ми връчи гнил портокал, който представляваше лепкава, синкаво-жълта маса от семки и плесен, и ме заубеждава да замеря с него учителката ни, която по някаква убягваща ми в момента причина бе предизвикала гнева й. И аз го направих, без да гъкна, въпреки че бях кристално наясно с горчивите последици.

— Ей! — извиках аз, докато напразно избягвах опитите на звяра да сложи предни лапи на раменете ми и да ме ближе по лицето. Наклоних палец. — Гъси — обясних на Корки.

Лицето й светна, сякаш цял живот бе очаквала това запознанство, и незабавно отвори кранчето на чара си.

— О, нима това е господин Финк-Нотъл? Здравейте, господин Финк-Нотъл! Толкова се радвам да се запозная с вас, господин Финк-Нотъл. Имам късмет, че ви срещнах. Исках да поговоря с вас за сценката.

— Тъкмо разменихме някои мисли по въпроса — вметнах аз — и Гъси хвърля къчове относно участието си като Пат.

— О, не!

— Защо не се опиташ да го предумаш? Ще ви оставя — отсякох аз и отбръмчах. Когато завивах зад ъгъла, хвърлих поглед назад и видях, че бе сложила нежната си ръчица на ревера на Гъси, а с другата правеше широки молебствени жестове, което разкриваше и пред най-непроницателния наблюдател, че обработката е задвижена на пълни обороти.

Продължих доволен по обратния път към Девърил Хол, като си отварях очите за дебнещи лели, но, слава Богу, стигнах безпрепятствено до стаята си. Половин час по-късно, докато се наслаждавах на една замислена цигара, в стаята се втурна Гъси и можах да забележа с невъоръжено око, че това не е студеният нацупен Гъси, който тъй безкомпромисно направи на пух и прах Пат и Майк по време на последната ни среща. Видът му беше бодър. Лицето му сияеше. В бутониерата му имаше цвете, което преди липсваше.

— Здрасти, Бърти — започна той. — Ъъъ, Бърти, защо не ми каза, че госпожица Пърбрайт е филмовата звезда Кора Стар? Аз съм неин отколешен запален почитател. Очарователно момиче, нали, и изобщо не прилича на брат си, когото смятам и ще продължавам да смятам за най-видната отрепка на Англия. Накара ме да погледна на този диалог от съвсем нов ъгъл.

— Така си и мислех.

— Рядко се случва такова красиво момиче да има ум като бръснач и смайващото качество да излага доводите си с кристална яснота, която веднага те убеждава, че е абсолютно права.