Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— Няма какво да ми се таквозиш насреща. Да не мислиш, че аз не стенех, когато тя насилствено ми пробута тази бълвочеста продукция? Трябва да ги декламираш. Тя настоява. Първото нещо, което ще попита, е как е минал рециталът.
— По-криминално проявените от последните редове ще се юрнат на сцената да ме линчуват.
— Не бих се учудил. Но все пак, имаш една утеха.
— Каква?
— Че всичко, което те сполетява, е част от великата паяжина, ха-ха-ха — изрече Гъси и излезе силно развеселен.
И така, първият ден от престоя ми в Девърил Хол, пълен догоре с ураганни вихри и нерешени проблеми, клонеше към своя край.
10
Дните си вървяха, нерешените проблеми ставаха все по-нерешаеми, а ураганните вихри — още по-ураганни. В петък се бях приземил в Девърил Хол, а във вторник сутринта вече не можех да си затварям очите пред факта, че губя високия си здрав дух и че ако мълниеносните облаци не променят поведението си, здравото ми тяло скоро щеше да се окаже затънало до уши в безнадеждно нездрав дух.
Лошо е да си затворен в бърлога, фрашкана с озъбени лели, бясно размахващи опашки и хвърлящи свирепи погледи с кръвясали очи. Смущаващо е да съзнаваш, че след няколко дни ще трябва да се изтъпаниш на селската сцена и да рецитираш пред публика, вероятно добре заредена с гнили плодове и зеленчуци, как Кристофър Робин прави скок-подскок, скок-подскок. Духът се скапва от несекващата необходимост да откликваш на името Огъстъс, а мрачните моменти, когато се питаш дали някоя и друга леля Агата или Мадлин Басет внезапно няма да се пръкне наоколо и да те изложи на вечен позор, се редуват един подир друг. По това няма спор. Смятам, че се разбира от само себе си.
Но не тези сплитки на великата паяжина размекваха Устъровите мартинки. Не, коренът на злото, причината за световъртежа, нощните кошмари, самочувствието ми на вмирисано сирене и видът ми на жалка развалина като от рекламата на хапчетата против главоболие „Хадок“, преди поглъщането на чудотворното лекарство, бе зловещото поведение на Гъси Финк-Нотъл. Всеки път, като се сещах за Гъси, душата ми помръкваше от неназоваем ужас.
Не знам дали някога душата ви е помръквала от неназоваем ужас. Чувството е пренеприятно. Започнах да го изпитвам за първи път, когато бях един от заточениците в Малвърн Хаус в Брамли-на-морето и преподобният Обри Ъпджон завършваше серията си от съобщения със сухото изявление, че би желал да види Устър в кабинета си след вечерната молитва. В сегашния случай усетих приближаването на неназоваемия ужас по време на току-що изложения разговор с Гъси, а в следващите дни то нарастваше лавинообразно, докато се оказах в плен на живописни предчувствия.
Нещо впечатли ли ви в споменатия разговор? Стори ли ви се показателен и започнахте ли да си казвате: „Брей, брей“? Не? Значи не сте схванали същественото.
Първия ден у мен се зароди само неясно подозрение. На втория ден подозрението се засили. До падането на здрача на третия ден се беше превърнало в увереност. Доказателствата бяха налице и не можех да извърна лице към стената. Нехаейки за съществуването на имението Листвениците в Уимбълдън Комън, за девойката, с която се бе обвързал в годежен обет и която би се развилняла повече от бик пред червен парцал, ако установеше, че чувствата му се пренасочват, Огъстъс Финк-Нотъл беше хлътнал до уши, че и над тях, по Корки Пърбрайт.
Може би ще кажете: „Я стига, Бъртрам, само ти се привижда!“ или „Млък бе, Устър, чудиш се вече какви да ги измъдриш!“, но ми разрешете да споделя, че го забелязах не само аз. Бяха го отчели и цели пет лели.
— Всъщност — кисело отбеляза Благородната Дафни Уинкуърт точно преди обяд, когато Силвърсмит нахлу с новината, че Гъси за пореден път телефонирал да предупреди, че ще лочи от копанята на викария — господин Устър май е напълно под чехъла на госпожица Пърбрайт. Очевидно за него Девърил Хол е някакъв хотел, в който може да се връща, когато и както му скимне.
А леля Шарлът, след като фактът бе доведен до знанието й с помощта на слухова тръба, защото, за да е контактна, я бяха омотали в жици, заяви с кратко, но бързо изсумтяване, че за тях ще е висока чест, ако младият грозник благоволи да спи в жалката им колиба.
И честно казано, не бих могъл да ги виня за злъчните заяждания. Нищо не вбесява една домакиня повече от факта, че някой от гостите й вечно го гони липсата, а напоследък Гъси много рядко прекрачваше прага на Девърил Хол, и то неохотно. Обядваше, пиеше чай и вечеряше при Корки. След първата им среща пред пощата се изживяваше като неразлъчен неин лейкопласт. Същинска пиявица с човешки облик.
Следователно вече ви е ясно защо под очите ми имаше тъмни кръгове и защо почти непрекъснато изпитвах присвиване на стомаха, сякаш бях погълнал повече живи мишки от желателното. Само една думичка от страна на Благородната Дафни до леля Агата в смисъл, че племенникът й Бъртрам е паднал в лапите на неприемливо момиче — „Холивудска киноактриса, скъпа“, вече я виждах как пише в писмото, сякаш надничах над рамото й — и въпросната прароднина щеше да дотърчи с бухалка в ръка. А после? Съсипия, отчаяние и пепел върху главата.