Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Услаждат твоята душа — Амеротке довърши стиха вместо него. — Прекрасна поема, знам я добре.
— Изпратихме съобщение на господаря — намеси се Хутеп. — Заедно с останалите претърсихме цялата провинция, но от Патуна нямаше и следа. Същото беше и в града. Каквото и да казват, моята господарка не бе отишла там. Никой дюкянджия, търговец или продавач не знаеше нищо за нея. Господарят ми побърза да се прибере у дома. Той също се присъедини в издирванията, беше много разстроен, просто като обезумял. Нае скуръри; предполагам, знаете кои са и какви са те, господарю?
Амеротке кимна. Скурърите бяха гилдия търсачи, които срещу определена цена щяха да претърсят Тива и нейната провинция за всеки човек и за всяко нещо.
— И откриха ли следа от нея?
— Нищо — заяви Хутеп с дълбок, внушителен глас.
— Точно така; и всичко това се случи по времето на големите отравяния — намеси се Мабен. — Моят зет накрая стигна до заключението, че Патуна е била една от жертвите.
— Но той не е имал никакви доказателства за това?
— Никакви, затова обяви награда, много щедра — по кесия злато, сребро и скъпоценни камъни, за човека, който залови Рекхет.
— И тогава ли беше заловен? — Амеротке се размърда на възглавницата си. Гърлото му бе пресъхнало, но той не искаше да нарушава етикета и да моли за чаша вода.
— Зет ми — отвърна Мабен — даде наградата на Ени, върховния жрец на Птах, като дар за храма, в изпълнение на неговия обет към Човека-бог.
— Когато Рекхет бе заловен — допълни Надиф, — беше разпитан и за Патуна. Естествено, той отрече да знае каквото и да било за нея.
— Но вие не вярвате на това, нали? — Амеротке посочи Мериет. — Вие поддържате тезата, че виновният е Ипуе, затова ви питам, кои са вашите доказателства.
Мериет се потупа по гърдите:
— Просто чувството тук, вътре — подозрението. Патуна не би избягала. Що се отнася до Рекхет, сестра ми изчезна, не беше отровена, няма доказателства да е била.
— Отнасяш се несправедливо към Ипуе и неговата памет — прошепна й Мабен. — Господарю — наведе се напред свещеникът, — Ипуе без съмнение бе човек греховен, обичаше плътските наслади, но беше добър по душа. Той предостави стаи тук на мен и на Мериет, и дори след като Патуна изчезна, настоя да останем да живеем в дома му.
— И кой ще наследи тази прекрасна къща сега? — попита Шуфой, който изглеждаше така, сякаш бе проспал целия разговор, но сега изведнъж се размърда, очите му заблестяха и усмивката озари лицето му, докато се оглеждаше около себе си.
— Приятели — бавно заяви Амеротке, претегляйки много внимателно всяка своя дума, — беше зададен много важен въпрос. Кой е наследникът?
Мабен се прокашля, за да прочисти гърлото си:
— Господарю, наследството отива в Храма на Птах. В завещанието си Ипуе изрично е заявил волята си, че ако умре без жена или наследник, всичко трябва да отиде при бога-творец, създателя, като ататау — божествен дар на Птах.
Амеротке кимна с разбиране. Подобни завещания бяха нещо обичайно, затова не беше и чудно, че храмът в Карнак процъфтяваше като кедрите в Ливан. Гърлото му вече бе толкова пресъхнало, че той все пак се реши да наруши протокола.
— Госпожо — приведе се той към Мериет, — гърлото ми стърже като пясък. Малко вода, моля ви.
Тя се усмихна, лицето й се смекчи и сякаш се разхубави, после кимна вежливо, стана и забързано излезе от залата.
Амеротке се обърна към Мабен:
— Какви бяха отношенията между Ипуе и Мериет? Имам предвид, преди Патуна да изчезне?
— Бяха приятели — Мабен сви рамене, — балдъза, зет, шурей, ние хапвахме и пийвахме заедно, ходехме до града. Много приятелски.
— А после?
— Отношенията охладняха — Мабен внимателно подбираше думите си. — Станаха формални. Говореха си, но като цяло гледаха да се отбягват един друг.
— Имаше ли някакви грубости помежду им, било като думи, било като действия?
— О, не — поклати глава Мабен, — нищо подобно. По-скоро като дипломати, които са врагове, но са решили да крият това в името на разбирателството.
— Между момента на изчезването на Патуна и смъртта на Ипуе случвало ли се е нещо в тази къща — Амеротке се обърна към Мабен, — нещо, което би могло да доведе до ужасната смърт на двамата със съпругата му?
Мабен затвори очи за миг, мислейки усилено. Когато ги отвори, погледна право в Амеротке:
— Нищо, господарю. Това не бе най-щастливото семейство, но след брака му с Хаят Ипуе изглеждаше доста доволен.
— И този брак бе сключен преди…
— Преди около година. Той и Хаят явно бяха много влюбени един в друг, нищо друго не ги интересуваше.