Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
На сутринта гемията я нямаше. Появи се едва рано следобед. Носферату предполагаше, че двамата останали моряци са търсили другаря си. Когато гемията се приближи, той им помаха от брега и забеляза, че двамата на борда започнаха да спорят. Появата на непознатия ги плашеше, но намаленият екипаж се нуждаеше отчаяно от попълнение. Носферату бръкна в джоба, извади една златна монета и я завъртя така, че да улови светлината на слънцето.
Алчността надделя над страха и мъжете насочиха гемията към брега, като му подвикваха на непознат език. Носферату само размахваше монетата, сочеше себе си и саркофага, после тяхната лодка и накрая поглеждаше на юг. Беше съвсем ясно какво иска. Престори се, че гребе, и това вече окончателно прикова вниманието им, тъй като гемията се нуждаеше най-малко от трима души, за да се движи срещу вятъра — двама на греблата и един на руля.
Моряците хвърлиха котва на десетина метра от брега, но продължиха да спорят. Носферату чакаше. Както и предполагаше, накрая спечелиха алчността и нуждата. Гемията се приближи още. Моряците очевидно му задаваха разни въпроси, но той само размаха ръка пред устата си. След това посочи очите си и слънцето и завъртя глава.
Малко по-късно вече беше на борда, а моряците вдигнаха платната и се отправиха на юг. Единият от тях държеше руля, вторият седна при лявото гребло, а Носферату се настани зад дясното. Очите го боляха въпреки плътното парче плат, с което ги бе покрил. Искаше му се да се скрие под една от пейките и да се наспи, но знаеше, че това може да изнерви моряците.
Същата нощ не можа да спи, а следващият ден бе истинско мъчение. Така продължи още осем дни, през които гребяха или се носеха по вятъра на юг. През цялото време той се вслушваше внимателно в разговорите на моряците, улавяйки от време на време отделни думи и изрази. Постепенно разбра, че са от една страна далече на север, чието име не бе чувал — над Вътрешното море, което мие бреговете на Египет. Силна буря ги бе отнесла далеч на юг. Бяха изгубили цяла седмица, опитвайки се да се върнат, следвайки западните брегове на Африка, където трябваше да се борят с теченията и неблагоприятния вятър. Накрая бяха взели трудното решение да плават на юг.
С въглен Носферату начерта върху дъното на лодката бреговата линия на Африка, доколкото си я спомняше. Нарисува стрелка около най-южния край и посочи на север. Макар да знаеше, че не е истина, опита се да им покаже, че има воден път между Червено и Средно море, откъдето бяха дошли. Едва ли беше необходимо, след като сами се бяха отказали да плават покрай западния бряг.
Две седмици след като се качи на борда, те заобиколиха най-южната точка на Африка и поеха отново на север. Носферату се преструваше, че яде сушеното месо, което му даваха, но тайно го хвърляше зад борда. Очите му постепенно привикнаха със светлината, но въпреки това продължаваше да носи превръзката. Усещаше как гладът му постепенно нараства. Сушата ставаше все по-гостоприемна и зелена и един ден моряците предложиха да спрат до брега и да слязат на лов. Носферату се съгласи, но остана на кораба, а те взеха лъкове и ножове и се отдалечиха навътре. Веднага щом се скриха от погледа му, той също слезе, но пое в друга посока.
Не се наложи да върви дълго. Скоро се натъкна на туземно селце и изчака недалеч от него да се стъмни. Повали първия часовой, който излезе зад оградата да провери защо лаят кучетата.
Върна се при гемията малко преди зазоряване. Ловът на моряците се бе оказал успешен, но и двамата се бяха разтревожили от внезапното му изчезване. Не даде никакво обяснение, макар вече да знаеше доста добре езика им.
Пътешествието продължи по същия начин. Още пет пъти Носферату слизаше от кораба на лов за хора, преди да заобиколят Сомалийския рог и да навлязат в Червено море. Усещаше, че безпокойството му расте. Беше все по-близо до Некхбет. Когато видя пясъците на Арабската пустиня отляво, осъзна, че е време да напусне гемията.
Тръгна си същата нощ и остави моряците живи, въпреки че гладът му се усилваше. Пое през пустинята, която разделяше Червено море от Нил, но се движеше нощем, а денем се заравяше в пясъка. На третата нощ се нахрани с един самотен бедуин. На следващата забеляза бивак на бедуини — вероятно от същата група се бе отделила неговата жертва.
Спря го един пазач, докато се приближаваше към разпънатите шатри. Носферату го поздрави по същия начин, по който бе привлякъл вниманието и на двамата моряци от гемията — с жълтица върху разтворената длан.
Преговорите с водача на бедуините бяха кратки и лаконични. Носферату нае половин дузина пясъчни войни да му служат един месец. Никакви въпроси относно работата, която щяха да вършат, нито за посоката, в която щяха да поемат. Освен седемте камили — шест за бедуините и една за него, нае още четири. На следващата вечер напуснаха лагера и се отправиха на запад.