Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Лека нощ, Ман. Почини си добре. Уайо, на тебе ляга ли ти се?
— Не, аз подремнах. Но, Мани, така ще ти пречим на съня. Или не?
— Не. Когато ми се спи — заспивам.
Заех се да превърна кушетката в легло. Уайоминг Нот каза:
— Извини ме за момент, Майк. — Рипна и издърпа чаршафа от ръцете ми. — После ще я оправя. А ти се изтягай там, товарищ. По-едър си от мен. Хайде настанявай се.
Бях твърде уморен да се препирам, проснах се и тутакси заспах. Смътно си спомням, че насън чувах кискане и писък ала не се разбутах достатъчно, за да съм сигурен.
Сепнах се по-късно, когато осъзнах, че долавям два женски гласа. Единият бе топлият контраалт на Уайо, другият — сладко, високо сопрано с френски акцент. Нот се захили на нещо и отговори:
— Добре, мила Мишел, скоро ще ти се обадя. Лека нощ, скъпа.
— Чудесно. Лека нощ, миличка.
Госпожата стана и се обърна към мен.
— Коя беше тази твоя приятелка? — попитах.
Смятах, че тя не познаваше никого в Луна Сити. Може пък да е звъннала в Хонконг… Някакво размътено от съня чувство ми подсказваше, че не е трябвало да се обажда.
— О, тази ли? Ами че Майк, естествено. Не сме искали да те будим.
— Какво?
— Ох, всъщност беше Мишел. Обсъдих това с Майк, тоест — от кой пол е. Той реши, че може да бъде и от двата. И сега тя е Мишел, ти си чул нейния глас. Още отначало го нагласи файн. Дори веднъж не прозвуча зле.
— Разбира се. Само е вдигнал аудиото с две октави нагоре. Какво се опитваш да направиш, да му причиниш раздвояване на личността ли?
— Не, не опира единствено до височината на гласа. Когато тя е Мишел, обноските и отношението й се променят изцяло. Не се тревожи по въпроса за раздвояването. Има си предостатъчно за всяка личност, която й потрябва. Освен това, Мани, така е много по-лесно и за двама ни. Щом направи смяната, свалихме гарда и твърде приятно си поговорихме по женски, сякаш винаги сме се познавали. Например онези глупашки снимки вече не ме притесняват, даже доста обсъждахме моите бременности. На Мишел й беше ужасно интересно. Знае всичко, но само на теория — и с удоволствие научи голите факти. И да ти кажа, Мани: Мишел много повече е жена, отколкото Майк е мъж.
— Добре де… предполагам, че е добре. Как ли ще се стресна първия път, когато звънна на компютъра, а ми отговори женски глас!
— О, няма!
— Защо?
— Мишел е моя приятелка. Тя ми даде номер, за да не се объркваме — името си с буквата Y (MYCHELLE плюс YY), така че стават десет знака.
Почувствах някаква ревност, макар да схващах, че е глупаво. Изведнъж Уайо се закиска:
— И ми каза цял куп нови вицове, които ти не би нарекъл смешни. Олеле, какви мръсотии знае!
— Майк или пък сестричката му Мишел е долно същество. Хайде да оправим кушетката. Ще се преместя.
— Оставаш където си. Млъквай. Обръщай се и заспивай.
Млъкнах, обърнах се и пак заспах.
Доста по-късно се усетих по съпружески — нещо топло се притискаше в гърба ми. Нямаше да се събудя, но тя плачеше тихичко. Извърнах се и пъхнах ръка под главата й, без да приказвам. Уайо спря да хълца, след малко нейното дишане стана бавно и равномерно. Тогава се унесох за пореден път.
5
Трябва да сме спали като пънове, защото следващото нещо, което помня, е звукът на телефона, а сигналът ми мигаше. Изкомандвах на лампите да светнат, тръгнах да се надигам, открих тежест на дясната си ръка, освободих се внимателно, прехвърлих се през нея и отговорих.
Майк каза:
— Добро утро, Ман. В момента професор Де ла Пас се обажда на твоя домашен номер.
— Можеш ли да го съединиш тук? Като „Шерлок“?
— Няма проблеми, Ман.
— Не прекъсвай обаждането му. Дай го насам, щом изключи. Къде е той?
— Обществен телефон в пивница, наречена „Жената на ледокопача“, под…
— Знам я. Майк, като ме включиш, би ли останал в мрежата? Искам да наблюдаваш.
— Ще го направя.
— Можеш ли да прецениш дали някой слухти? Усещаш ли дишане?
— От липса на резонанс в гласа му заключавам, че говори под покривало. Но стигам до извода, че в пивница би следвало да присъстват и други хора. Желаеш ли да чуеш, Ман?
— Да, включи ме. И ако дигне покривалото, кажи ми. Умно приятелче си ми ти, Майк.
— Благодаря, Ман.
Компютърът ме прикачи. Разпознах Мами, която обясняваше:
— … енно ще му предам, професоре. Колко жалко, че Мануел не си е у дома. Не бихте ли ми дали номер? Той много иска да отговори на обаждането ви и подчерта, че трябва да получа номер от вас.
— Ужасно съжалявам, скъпа госпожо, обаче тръгвам оттук веднага. Ще се питам да звънна отново точно в девет, стига да мога.