Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Защо вечно седиш пред огъня, като някоя стара баба? — изръмжа той, като даде най-сетне воля на тъй дълго набиралото се у него раздразнение.
Сър Оливър се обърна с лека изненада в погледа. След това очите му се отместиха от Лайонел към високите прозорци.
— Вали — каза той.
— Дъждът никога не те е задържал край огнището. Но в дъжд или слънце, все си е същото. Ти никога не излизаш.
— Защо да излизам? — все тъй кротко запита сър Оливър, но между черните му вежди се появи бръчка на недоумение. — Мислиш ли, че ми е приятно да виждам как хората свеждат погледи, как доближават глави, та да могат тихичко да ме кълнат?
— Аха! — отсечено и остро извика Лайонел с неочакван блясък в хлътналите очи. — Значи стигна дотам, след като стори доброволно това, за да ме запазиш, сега пък да ми го натякваш!
— Аз ли? — поразен се провикна сър Оливър.
— Самите ти думи са натякване. Да не мислиш, че не съзирам значението, което им придаваш?
Сър Оливър бавно се изправи, втренчен в брат си. Той поклати глава и се усмихна.
— Лал! Лал! — промълви той. — Тази рана те е разстроила, моето момче. Какво съм ти натяквал? Какво е било това скрито значение на моите думи? Ако вникнеш повече, ще разбереш, че да изляза, значи да се забъркам в нови скарвания, понеже съм станал избухлив и не мога да понасям намръщени лица и мърморене. Това е всичко.
Той пристъпи напред и сложи ръце върху раменете на брат си. Като го отдалечи на дължината на ръката си, той го загледа, а Лайонел наведе глава и страните му бавно поруменяха.
— Скъпи глупчо! — рече сър Оливър и го разтърси. — Какво ти е? Ти си блед, отслабнал и не приличаш на себе си. Хрумна ми една мисъл. Ще се снабдя с кораб и ще те заведа на любимите си места. Какъв живот се живее там — живот, който ще възстанови твоите сили и жизнерадост, а може би и моите. Какво ще кажеш, а?
Лайонел вдигна глава със светнали очи. Но изведнъж го възпря една мисъл — толкова подла, че руменина отново заля бузите му, понеже се срамуваше от нея. Но тя не го оставяше. Ако заминеше с Оливър, хората щяха да кажат, че е бил съучастник в престъплението, приписвано на брат му.
От няколко подхвърлени тук-там забележки (които не беше опровергал) знаеше за общото убеждение в околностите, че между него и сър Оливър се разгаря някаква вражда във връзка със случката в Годолфин Парк. Бледото лице и хлътналите му очи се приписваха на предположението, че го гнети грехът на брат му. Познаваха го като нежен, добросърдечен момък, във всяко отношение противоположен на буйния сър Оливър, и всички смятаха, че подтикван от растящата си жестокост, сър Оливър се държи зле с него, понеже момъкът не може да му прости престъплението. Това пораждаше голямо съчувствие към Лайонел, което му се засвидетелствуваше от всички страни. Приемеше ли предложение като току що направеното от Оливър, значеше да провали всичко.
Той съзнаваше напълно низостта на помислите си и се отвращаваше от себе си за това. Но не можеше да се отърси от тяхната натрапчивост. Те бяха по-силни от волята му.
Като забеляза това колебание и го изтълкува неправилно, брат му го притегли към огнището и го накара да седне.
— Слушай — каза той, като се отпусна на отсрещното кресло, — край брега, близо до Смитик, стои на котва хубав кораб. Трябва да си го виждал. Капитанът е отчаян авантюрист, на име Джаспър Ли, който всеки подиробед се отбива в кръчмата в Пеникъмуик. Ние сме стари познати и ще трябва да осигуря него и кораба му. Той е готов за всякакво приключение, от потопяване на испански кораби до търговия с роби, и дадем ли му достатъчно висока цена, можем да го купим и тялом, и духом. За него нищо няма значение, стига да паднат парички от предприятието. Ето че корабът и капитанът са вече намерени; за останалото ще се погрижа — моряците, припасите, въоръжението — и към края на март ще оставим Лизард зад гърба си. Какво ще кажеш, Лал? Все ще е по-добре, отколкото да седим и дремем тука, в този дом на скръбта.
— Аз… аз ще си помисля — рече Лайонел, но с такова равнодушие, че разгорялото се у сър Оливър въодушевление изведнъж пак угасна и за приключението вече не се каза нито дума.
Обаче Лайонел не отхвърли това хрумване напълно. Макар и да го отблъскваше от една страна, от друга то го привличаше въпреки волята му. Той отиде дотам, че придоби навика всеки ден да ходи в Пеникъмуик. Там се запозна с този безразсъдно смел, покрит с белези от рани авантюрист, за когото му беше споменал сър Оливър, и слушаше разправяните от него чудеса (много от които бяха прекалено чудесни, за да бъдат истински) за опасните приключения в далечните морета.