Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Известявам ви — извика той, развивайки руло пергамент, — че Хюго Ансбах, полуръст по рождение, е обявен извън закона, защото е подслонил няколко от злоумишлениците елфи, наричани „катерици“. Същото се отнася и за Юстин Ингвар, ковач, джудже по рождение, който е ковал безплатно стрели за тези злодеи. Двамата са обявени за издирване. Ако някой ги хване, ще получи награда — петдесет крони в брой. А ако някой им помогне или ги приюти, за съучастничеството си ще получи същото наказание, което е отредено за тях. А ако ги хванат в някое село, всички селяни ще си платят…
— Че кой ще даде убежище на полуръст? — извика някой от тълпата. — Търсете в техните ферми и когато го намерите — всички тях, нехората — в ямата!
— Не в ямата, а направо на бесилото!
Глашатаят се зае да чете по-нататъшните обяви на градоначалника и Градския съвет, но Цири изгуби интерес. Тя тъкмо се канеше да се измъкне от тълпата, когато усети нечия ръка върху задника си. Това действие не беше случайно, а нагло и много умело.
Като че ли в блъсканицата нямаше как да се обърне, но в Каер Морхен Цири се беше научила да се движи на места, в които движението е невъзможно. Тя се обърна, създавайки суматоха около себе си. Застаналият зад гърба й млад жрец с бръсната глава се ухили с нагла, тренирана усмивка. Е, и какво, казваше тази усмивка, какво ще направиш сега? Ще се изчервиш и с това ще се приключи, нали?
Явно жрецът никога не си беше имал работа с ученички на Йенефер.
— Махни си ръцете от мен, плешив пън! — развика се Цири, пребледняла от ярост. — Сложи си ги на твоя задник, белосана гробница!!!
Възползвайки се от факта, че заклещеният в тълпата жрец не може да помръдне, Цири се приготви да го изрита, но Фабио й попречи и бързо я повлече далече от жреца и от местопроизшествието. Виждайки, че трепери от ярост, той й предложи няколко посипани с пудра захар бухти, при вида на които тя моментално забрави за инцидента. Бяха се спрели при една сергия, откъдето се виждаше ешафод с позорен стълб. На стълба обаче нямаше престъпник, а ешафодът беше отрупан с гирлянди от цветя и служеше за естрада на група издокарани като папагали пътуващи музиканти, които с всички сили дрънкаха на гусли и надуваха дудуци и пищялки. Млада чернокоса девойка с елече с вшити украшения пееше и танцуваше, разтърсвайки тамбурата си и весело потропвайки с малките си пантофки:
Тълпящите се около ешафода зрители се смееха до припадък и пляскаха в ритъма на песента. Продавачът на сладките бухти хвърли поредната порция в цвърчащото олио. Фабио облиза пръстите си и дръпна Цири за ръкава.
Сергиите бяха безброй и навсякъде предлагаха по нещо вкусно. Изядоха по още една сладка с крем, а малко по-късно — съвместно — една пушена змиорка, след което излапаха и нещо много странно, изпържено и нанизано на пръчка. После се повъртяха около една каца с кисело зеле, и се направиха, че го пробват, за да купят по-голямо количество. Но когато се наядоха, без да купят нищо, продавачката ги нарече помиярчета.
Продължиха нататък. За останалите пари Фабио купи кошничка с круши. Цири погледна в небето, но реши, че още не е пладне.
— Фабио? А какви са тези палатки и будки там, при стената?
— Най-различни развлечения. Искаш ли да погледнеш?
— Искам.
Пред първата палатка стояха само мъже, пристъпващи възбудено от крак на крак. Отвътре долитаха звуци на флейта.
— „Тъмнокожата Лейла — прочете с усилие Цири разкривения надпис върху платното — показва всички тайни на своето тяло в танца“. Някаква глупост! Какви тайни…
— Да вървим по-нататък, да вървим по-нататък — повтаряше Фабио, изчервил се целият. — О, виж, това е интересно. Тук приема врачка, предсказваща бъдещето. Имам още два гроша, ще са достатъчни…
— Пари на вятъра — изсумтя Цири. — Виж ти, предсказания за два гроша! За да се предсказва, трябва да си пророчица. Пророкуването е голям талант. Дори сред магьосничките само една от сто е способна на такова нещо…
— Една врачка предсказа на голямата ми сестра, че ще се омъжи, и точно така стана — отбеляза момчето. — Недей да правиш фасони, Цири. Ела да ни гледат…
— Аз не искам да се омъжвам. Не искам да ми гадаят бъдещето. Тук е горещо, а от тази палатка смърди на тамян, няма да вляза там. Ако искаш — иди сам, ще те изчакам. Само не знам за какво са ти тези предсказания. Какво искаш да узнаеш?
— Ами… — запъна се Фабио. — Най-много искам да узная… ще пътешествам ли. Искам да пътешествам. Да обиколя целия свят…