Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— И все пак бих искал да съм до теб. — Юношата положи длан върху ръкохватката на меча. — За защита и охрана… Ще позволиш ли?
— Позволявам. — Цири не разбираше защо яростта върху лицето на кайсиевата девойка й доставя такова удоволствие.
— Тя е под моя защита и охрана! — Фабио вдигна брадичка и погледна предизвикателно оръженосеца. — Аз също идвам с нея!
— Господа — каза Цири важно и вирна нос, — по-спокойно. Не се блъскайте. Има място за всички.
Кръгът от зрители се развълнува и зашумя, когато тя пристъпи смело към клетката, почти усещайки дишането на двете момчета във врата си. Вивернът засъска яростно и се замята, зловонието на влечуго удари зрителите в ноздрите. Фабио изсумтя на висок глас, но Цири не отстъпи. Приближи се още повече и протегна ръка, почти докосвайки клетката. Чудовището се хвърли върху прътите и ги захапа. Тълпата отново се развълнува, някой нададе вик.
— Е, и какво? — обърна се Цири, гордо сложила ръце на кръста. — Умрях ли? Отрови ли ме с дъха си чудовището? Той е толкова василиск, колкото аз…
Тя млъкна, забелязвайки внезапната бледност върху лицата на оръженосеца и Фабио. Мигновено се обърна и видя, че два от прътите на клетката се раздалечават под напора на разярения гущер, и че ръждивите им пирони се измъкват от рамката.
— Бягайте! — извика тя гръмогласно. — Клетката се чупи!
Зрителите с пищене се хвърлиха към изхода. Някои се опитаха да разкъсат платнището, но се заплетоха в него, и тичащите подир тях също се заплетоха, в резултат на което се получи струпване от надаващи крясъци хора. Оръженосецът хвана Цири за ръката в момента, в който тя се опитваше да отскочи, така че двамата се завъртяха, спънаха се и паднаха, увличайки и Фабио. Рошавото кученце на търговката се зае да лае, сипаничавият — да ругае грозно, а напълно дезориентираната кайсиева девойка — да пищи пронизително.
Прътовете на клетката се изтръгнаха с трясък, вивернът се измъкна на свобода. Сипаничавият отскочи от подиума и се опита да удържи чудовището с тоягата, но звярът я изби с един удар на лапата, изви се и го удари със своята покрита с шипове опашка, превръщайки покритата му с белези буза в кървава маса. Съскайки и разтваряйки наранените си криле, вивернът излетя от подиума и веднага се хвърли върху Цири, Фабио и оръженосеца, опитвайки се да се издигне над земята. Кайсиевата девойка изгуби съзнание и се строполи по гръб. Цири се сви, за да скочи, но осъзна, че няма да успее.
Спаси ги рошавото кученце, което се изтръгна от ръцете на търговката — тя се беше спънала, замотана в шестте си поли. Тънко джафкайки, кученцето се хвърли върху чудовището. Вивернът изсъска, надигна се, стисна кученцето с нокти, изви се с невероятно бързо змийско движение и впи зъби в шията на кученцето. То изпищя диво.
Оръженосецът се надигна на колене и се пресегна за меча си, но не напипа ръкохватката, защото Цири се оказа по-бърза. Тя мълниеносно измъкна оръжието му от калъфката и скочи, завъртайки се странично. Вивернът се надигна, откъснатата глава на кученцето висеше от зъбестата му паст.
Всички движения, научени в Каер Морхен, както се стори на Цири, се извършиха от само себе си, почти без никаква воля и усилие от нейна страна. Тя съсече стъписания виверн през корема и веднага направи финт, а хвърлилият се към предишното й местоположение виверн се строполи върху пясъка, пръскайки кръв. Цири го прескочи, отбягвайки ловко свистящата му опашка, и уверено, точно и силно удари чудовището в хълбока, отскочи, направи машинално излишен вече финт и веднага нанесе нов удар, чупейки гръбнака му. Вивернът се сви и застина, само змийската опашка продължи още известно време да се извива и да удря в пясъка.
Цири побърза да мушне окървавения меч в ръката на оръженосеца.
— Няма страшно! — извика тя на бягащата тълпа и на все още оплетените в платнищата зрители. — Чудовището е убито! Този мъжествен рицар се справи с него…
Изведнъж тя усети спазъм в гърлото и бълбукане в стомаха си, пред очите й причерня. Нещо със страшна сила я удари в задника така, че зъбите й изтракаха. Тя се огледа объркано. Оказа се, че нищо не я е ударило, а просто е паднала.
— Цири… — прошепна приклекналият над нея Фабио. — Какво ти е? О, богове, бледа си като мъртвец…
— Жалко, че не можеш да видиш себе си — промълви тя.
Наоколо се тълпяха хора. Някои ръгаха тялото на виверна с пръчки и ръжени, други оказваха помощ на сипаничавия, останалите възхваляваха героичния оръженосец, безстрашният изтребител на дракони, единственият, запазил спокойствие и предотвратил касапницата. Оръженосецът успокояваше кайсиевата девойка, без да спира да гледа объркано острието на меча, покрито с размазани струи засъхваща кръв.