Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Окей — рече Фред. Той се върна до ъгъла, разузна набързо, кимна и изчезна зад него. Кити и Стенли се отлепиха от витрината и го последваха, пускайки ръцете си, сякаш бяха докоснали чума. Кожената чанта, която до този момент се намираше под палтото на Кити, сега се появи в ръката й.
Другата уличка бе по-тясна и наблизо нямаше пешеходци. Отляво, зад един черен парапет се простираше дворът за доставки на магазина за килими. Фред се бе облегнал на парапета и гледаше нагоре и надолу по улицата.
— В онзи край току-що премина една търсеща сфера — каза той. — Но сега е чисто. Твой ред е, Стан.
Портата към двора бе заключена с катинар. Стенли се приближи и го огледа отблизо. Отнякъде изпод дрехите си извади чифт стоманени клещи. Той стисна катинара, извъртя го и веригата падна. Влязоха в двора със Стенли начело. Той се взираше внимателно в земята пред тях.
— Има ли нещо? — попита Кити.
— Не тук. На задната врата има пух: някаква магия. Трябва да я избягваме. Но на прозореца няма нищо — посочи той.
— Окей. — Кити се прокрадна към прозореца и огледа вътре. От малкото, което виждаше, прецени, че помещението беше склад; бе отрупано с килими, всеки един навит, стегнат и опакован в лен. Момичето погледна другите. — Е? — изсъска тя. — Виждате ли нещо?
— Естествено и затова — рече несериозно Стенли — е толкова тъпо ти да командваш. Без нас си безпомощна. Сляпа. Не — няма капани.
— Няма демони — каза Фред.
— Добре. — Кити вече имаше черни ръкавици на ръцете. Сви юмрук и го заби в най-долното стъкло. Изпукване, кратко издрънчаване от стъкла по перваза. Кити се пресегна, дръпна резето и вдигна прозореца. Подскочи нагоре и се пъхна в стаята, където падна тихо, оглеждайки се бързо на всички страни. Без да изчака другите, тя мина покрай пирамидите от лен, вдишвайки застоялия въздух от опакованите килими, и бързо стигна до една полуотворена врата. От чантата измъкна фенерче: лъчът светлина освети голям, богато оборудван офис с бюра, столове и килими по стените. Ниско долу, в един тъмен ъгъл имаше сейф.
— Стой. — Стенли хвана ръката на Кити. — На нивото на краката има светеща нишка — минава между бюрата. Избягвай я.
Ядосано, тя се освободи от хватката му.
— Нямаше просто да се нахакам слепешката. Не съм тъпа.
Той сви рамене.
— Да, разбира се.
Пристъпвайки високо над невидимата нишка, Кити стигна до сейфа, отвори чантата, извади малко бяло кълбо и го постави на земята. Внимателно се отдръпна. Застана до вратата и изрече дума; с мек стон и ветровит порив, кълбото се сви в нищото. Засмукването му повлече близките картини от стените, килима от пода и вратата на сейфа от пантите. Спокойно, пристъпвайки над невидимата нишка, Кити се върна и коленичи до сейфа. Ръцете й се движеха бързо и трупаха предмети в чантата.
Стенли подскачаше от нетърпение.
— Какво има?
— Моулърски стъкла, няколко първични сфери… документи… и пари. Много пари.
— Хубаво. Побързай. Имаме пет минути.
— Знам.
Кити затвори чантата и излезе от офиса, без да бърза. Фред и Стенли вече бяха излезли през прозореца и висяха нетърпеливо навън. Кити прекоси стаята, изскочи в двора и се насочи към портата. Секунда по-късно, заради някакво неясно чувство тя погледна назад през рамо — тъкмо навреме, за да види как Фред хвърля нещо в склада.
Тя спря на място.
— Какво, по дяволите, беше това?
— Няма време да си приказваме, Кити. — Фред и Стенли избързаха покрай нея. — Играта започва.
— Какво направи току-що?
Излязоха на пътя на бегом и Стенли й смигна.
— Пръчка пламък. Малък подарък за тях. — До него Фред тихо се кикотеше.
— Планът не беше такъв! Това бе само взлом! — Вече подушваше дима, който се носеше във въздуха. Свиха зад ъгъла и минаха покрай предната част на магазина.
— Не можем да вземем килимите, нали? Тогава защо да ги оставяме да ги продадат на магьосниците? Не може да съжаляваш помагачите, Кити. Те си го заслужават.
— Могат да ни заловят…
— Няма. Успокой се. Освен това някакъв си малък, обикновен взлом няма да излезе на първа страница, нали? Но взломът и пожарът ще излязат.
Пребледняла от гняв, с пръсти, впити в дръжките на чантата, Кити крачеше до тях нагоре по пътя. Въпросът не бе в публичността — просто Стенли оспорваше авторитета й отново и то по-сериозно, отколкото преди. Това бе нейният план, нейната стратегия и той нарочно я бе подкопал. Трябваше да действа веднага, нямаше спор. Рано или късно заради него щяха да ги убият.