Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

— Какво пише там? — заинтересува се Пипи.

Нали не искаше да ходи на училище като другите деца, та не можеше да чете чак толкова.

— Пише: «Страдате ли от лунички?» — обясни й Аника.

— Аха, виж ти! — рече Пипи и се замисли. — Е, добре, вежливият въпрос изисква вежлив отговор. Хайде да влезем!

Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.

— Не! — заяви тя решително.

— Какво обичаш? — попита дамата.

— Не! — повтори Пипи.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — учуди се дамата.

— Не, съвсем не страдам от лунички! — заяви Пипи.

Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:

— Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!

— Ами че да — отвърна Пипи, — но не страдам от тях, а си ги харесвам! Довиждане!

Преди да излезе от магазина, се обърна и извика:

— Ако ви попадне някоя помада, от която се образуват лунички, може да ми изпратите у дома 7–8 бурканчета!

Пипи продължи нататък. Внезапно спря пред един сладкарски магазин. Там беше се събрала цяла тълпа дечурлига, потънали в съзерцание на всичките лакомства, които се виждаха през стъклото. Големите буркани, пълни с червени, сини и зелени бонбони, дълги редици шоколадови сладкиши, цели купища дъвка и съблазнителни захарни пръчки — наистина, не беше чудно, че докато надничаха през витрината, тези дечица от време на време тежко въздишаха. Защото си нямаха пари, нямаха нито едно петаче.

— Пипи, в този магазин ли ще влезем? — попита Томи с трепет и дръпна Пипи за рокличката.

— Тъкмо в този магазин ще влезем — отвърна Пипи натъртено. — Да видим какво ще стане.

Те влязоха.

— Искам 18 килограма бонбони, моля — каза Пипи и размаха една златна паричка.

Продавачката зяпна. Не беше свикнала да продава по толкова бонбони наведнаж.

— Искаш да кажеш 18 бонбона? — осведоми се тя.

— Искам да кажа 18 килограма бонбони — повтори Пипи и сложи златната паричка върху тезгяха. Тогава продавачката изведнъж се разбърза и започна да сипва бонбони в големи кесии. Томи и Аника застанаха до нея и сочеха най-хубавите видове. Имаше едни червени, които бяха чудно вкусни. След като ги посмучеш известно време, устата ти изведнъж се изпълва с великолепен крем. А имаше и едни зелени, киселички, които съвсем не бяха за изхвърляне. Желираните малини и черните лакрицови4 пръчки бяха също хубави.

— Да вземем по 3 килограма от всеки вид — предложи Аника и така направиха.

— Ако след това поискам 60 захарни пръчки и 72 пакета дъвка, не вярвам, че, общо взето, са много повече от 103-те шоколадови пури, които ми трябват днес — каза Пипи — Във всеки случай ще имам нужда от една каручка, за да мога да откарам всичко.

Продавачката каза, че в съседния магазин за играчки сигурно може да се купи каручка.