Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Фактът, че бе открил Карер в базата данни на Вихрогон, накара Мъх да се усмихне. Разбира се, Трънак би предпочел във веригата да няма човешко звено. Но ако в една верига има само гоблински звена, тя не върши работа.
Установяването на контакт с което и да било Кално създание не беше нещо, което Мъх би предприел с лекота. Въпреки умопомрачението си Трънак ясно осъзнаваше какво може да се случи, ако човеците надушат възможността за отваряне на нови пазари под земята. Биха се втурнали към земното ядро като хищни червени мравки. Мъх не беше подготвен да се опълчи сам срещу човеците. Още не. Не и преди да е принудил Полицията на Нисшите елементи да му се подчини.
Затова Мъх изпрати на Люк Карер малък пакет. Препоръчана пратка по гоблинската поща…
В една юлска вечер Люк Карер влезе в апартамента си, който му служеше и за офис, и намери на бюрото малък колет. Нищо особено, обикновена пратка по Федералната експресна поща. Или нещо, което много приличаше на пратка по Федералната експресна поща.
Люк разпечата пакета. В кутията върху пачка стофранкови банкноти лежеше нещо малко и плоско. Приличаше на портативен CD-плейър, но беше изработено от странен черен метал, който като че ли поглъщаше светлината. На Люк му се прииска да повика секретарката и да й нареди да не го свързва с никого. Ако имаше секретарка. Вместо това частният детектив започна да тъпче банкнотите по джобовете на изцапаната с мазни петна риза, сякаш се боеше, че могат внезапно да изчезнат.
Неочаквано странният предмет се отвори и откри миниатюрен екран с тонколони. На екрана се появи тъмно лице. Макар че не се виждаше нищо освен чифт кървясали очи, това бе достатъчно, за да накара Люк да настръхне.
Чудна работа, но когато лицето заговори, тревогите на детектива се изпариха като дим. Защо да се тревожи? Това създание очевидно беше приятелски настроено. Какъв приятен глас! Като хор на ангели.
— Люк Карер?
Люк едва се удържа да не ахне. Каква поезия!
— Уи. Това съм аз.
— Бонсоар. Виждаш ли тези пари, Люк? Всичките са твои.
Сто километра по-надолу Мъх почти се усмихна. Стана по-лесно, отколкото очакваше. Той се безпокоеше, че жалките останки сила в мозъка му няма да бъдат достатъчни, за да хипнотизира човека. Но това Кално създание имаше воля колкото гладен шопар, застанал пред копаня с жълъди.
Люк стискаше в юмруците си две пачки банкноти.
— Тези пари? Мои ли са? Какво трябва да направя?
— Нищо. Парите са твои. Можеш да правиш с тях каквото поискаш.
Люк Карер отлично знаеше, че никой не дава пари даром, но този глас… От миниатюрните тонколони сякаш говореше гласът на истината.
— Има още. Още много.
Люк застина неподвижно точно в мига, в който целуваше банкнота от сто франка.
— Още ли? Още колко?
Очите на екрана сякаш светнаха с пурпурен блясък.
— Колкото пожелаеш, Люк. Но за да ги получиш, трябва да ми направиш една услуга.
Люк се хвана на въдицата.
— Разбира се. Каква услуга?
Гласът от колоните беше ясен и звънлив като пролетен ручей.
— Нещо съвсем просто, дори не е незаконно. Имам нужда от батерии, Люк. От хиляди батерии. Може би дори милиони. Мислиш ли, че можеш да ми намериш толкова?
Люк помисли около две секунди. Банкнотите го гъделичкаха по брадичката. Всъщност той имаше познат на реката, който редовно изпращаше кораби с хардуер до Средния изток, включително и батерии. Детективът беше убеден, че може да отклони някоя и друга доставка.
— Батерии. Уи, без проблем, ще го направя.
Това продължи няколко месеца. Люк Карер доставяше на клиента си всяка батерия, до която можеше да се добере. Работата беше приятна. Люк складираше батериите в дома си, а на сутринта от тях нямаше и следа. На мястото им се мъдреше прясна купчина банкноти. Разбира се, франковете бяха фалшиви, изкарани на стария принтер на Гномски, но Люк не можеше да забележи разликата. Никой извън държавната хазна не я забелязваше.
От време на време гласът от екрана искаше нещо по-специално. Малко противопожарни костюми например. Но Люк вече беше играч от класа. Сега от всичко го делеше само едно телефонно обаждане. За шест месеца Люк Карер смени няколко жилища, от едностайно студио до луксозен апартамент на „Сен Жермен“. Естествено службите за сигурност и Интерпол го разследваха по няколко подозрения. Но Люк не искаше и да знае. Знаеше само, че за пръв път в дългата му корумпирана кариера му бе провървяло.