Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— То вече ме споходи — казах, изричайки неизбежната истина.
Той поклати глава, в тъмните му очи имаше топлота:
— О, това е нищо. Това е едва зародила се любов, просто увлечение. Грешката, която аз допуснах в младостта си, беше да се оженя именно по такава неубедителна причина. Но ти, ти ще преживееш това, а по-нататък ще се омъжиш за годеника си и ще имаш пълна къща тъмнооки деца.
Поклатих глава, но гърлото ми беше твърде свито, за да говоря.
— Не любовта е онова, което има значение, госпожице-момче, а какво избираш да правиш с нея. Ти какво ще избереш да правиш със своята?
— Мога да ви служа.
Той взе едната от студените ми ръце и я вдигна към устните си. Замаяна, почувствах как устните му докосват връхчетата на пръстите ми — докосване, по-интимно от всяка целувка по устните. Собствената ми уста омекна, устните ми се издадоха напред от копнеж, сякаш исках да ме целуне още там, във вътрешния двор, пред всички тях.
— Да — каза той нежно, без да вдига глава: шепнеше, допирайки с устни пръстите ми. — Можеш да ми служиш. Любящият слуга е голям дар за всеки. Ще бъдеш ли моя, госпожице-момче? От сърце и душа? И ще правиш ли всичко, което поискам от теб?
Мустаците му докоснаха леко ръката ми, меки като перата на гърдите на неговия ястреб.
— Да — казах, почти без да осъзнавам колко огромно е обещанието, което давам.
— Каквото и да поискам от теб?
— Да.
Изведнъж той се изправи, внезапно изпълнен с решителност.
— Добре. Тогава имам за теб нов пост, нова работа.
— Не в двора? — попитах.
— Не.
— Вие ме измолихте за краля — напомних му. — Аз съм негов шут.
За миг устата му се изкриви в гримаса на съжаление.
— Клетото момче няма да усети липсата ти — каза той. — Ще ти обясня всичко. Ела в Гринич утре, с останалите, и тогава ще ти кажа.
Той се засмя тихо, сякаш бъдещето беше приключение, което той искаше да започне веднага.
— Ела в Гринич утре — подхвърли през рамо, докато крачеше към коня си. Конярят му сви ръцете си в шепи, за да стъпи в тях господарят му, и лорд Робърт скочи на високото седло на ловния си кон. Загледах го как обърна коня си и напусна с тропот конюшнята, излезе на Странд и препусна под студеното английско утринно слънце. Баща му го следваше отзад по-бавно, и аз видях, че макар когато те минаха, всички мъже да свалиха шапки и сведоха глави, за да отдадат на херцога почитта, която му се полагаше, лицата им бяха смръщени.
Влязох с тропот във вътрешния двор на двореца в Гринич, възседнала по мъжки един от впрегатните коне, които теглеха каруцата с провизиите. Беше прекрасен пролетен ден, полята, простиращи се надолу към реката, бяха като море от златисти и сребристи нарциси, и ми напомниха за желанието на мистър Дий да превръща обикновен метал в злато. Когато спрях за миг, усещайки по-топлия ветрец върху лицето си, един от слугите на Дъдли подвикна към мен:
— Шутът Хана?
— Да?
— Да се яви при лорд Робърт и баща му в личните им покои веднага. Веднага, момче!
Кимнах и влязох в двореца тичешком, покрай кралските покои до други, не по-малко пищни, охранявани от войници в ливреята на рода Дъдли. Те ми отвориха със замах двойните врати и аз се озовах в приемния салон, където херцогът изслушваше прошенията на обикновените хора. Минах през нови две врати, а после през още две: стаите ставаха все по-малки и по-усамотени, докато последните двойни врати се отвориха и аз видях лорд Робърт, наведен над едно писалище с разгънат пред него свитък, докато баща му гледаше над рамото му. Веднага познах почерка на мистър Дий. Това беше карта, която той бе изготвил отчасти въз основа на древни карти на Британия, взети назаем от баща ми, и отчасти от негови собствени изчисления, които се основаваха на направените от моряците чертежи на крайбрежието. Мистър Дий беше изготвил картата, защото вярваше, че най-голямото богатство на Англия са моретата около крайбрежието: но херцогът я използваше с различна цел.
Беше поставил малка купчинка пулове там, където беше Лондон, и още — в нарисуваното синьо море. В северната част на страната — там, където бяха шотландците, помислих си — имаше купчинка пулове с различен цвят — и друга малка купчинка, подобна на шахматните фигури на лорд Робърт, в източната част на страната. Поклоних се дълбоко пред лорд Робърт и баща му.
— Трябва да се направи бързо — отбеляза херцогът, като се мръщеше. — Ако се направи веднага, преди някой да има възможност да възрази, тогава можем да се справим със Севера, с испанците и с онези от васалите, които й останат верни, в избран от нас момент.
— А тя? — попита тихо лорд Робърт.