Шутът на кралицата

— Да се сприятелиш с нея.

— Да я шпионираш. Именно — каза безцеремонно баща му.

— Ще направиш ли това за мен? — попита лорд Робърт. — Това ще бъде много голяма услуга. Това е услугата, която искам от твоята любов.

— Ще бъда ли в опасност? — попитах. В ума си чувах как хората на Инквизицията хлопат по тежката дървена врата, и тропота на стъпките им, когато прекрачват прага ни.

— Не — обеща ми той. — Гарантирах безопасността ти, докато си на служба при мен. Ще бъдеш мой шут, под моя закрила. Никой не може да ти причини зло, ако служиш на Дъдли.

— Какво трябва да правя?

— Да следиш лейди Мери и да ми докладваш.

— Искате да ви пиша? Никога ли няма да ви виждам?

Той се усмихна:

— Ще идваш при мен, когато изпратя да те повикат — каза той. — А ако се случи нещо…

— Какво?

Той сви рамене:

— Времената са вълнуващи, госпожице-момче. Кой знае какво може да се случи? Ето защо се нуждая от теб да ми съобщаваш какво прави лейди Мери. Ще направиш ли това за мен, госпожице-момче? За да бъда в безопасност?

Кимнах.

— Да.

Той пъхна ръка в жакета си и извади писмо. Беше от баща ми до херцога, с което му обещаваше доставянето на някакви ръкописи.

— Ето ти една загадка — каза мило лорд Робърт. — Виждаш ли първите двайсет и шест букви от първото изречение?

Огледах ги набързо.

— Да.

— Те ще бъдат твоята азбука. Когато ми пишеш, искам да използваш тях. С думата „милорд“, започва твоята азбука. Буквата „М“ от „ми“ ти замества буквата „А“. „И“-то е „Б“. И така нататък, разбираш ли? Когато една буква, се повтаря два пъти, я използваш само веднъж. Използвай първата поредица за първото си писмо до мен, а втората — за второто си писмо, и така нататък. Аз имам копие от писмото и когато съобщението ти стигне до мен, мога да го преведа.

Той видя как очите ми пробягват надолу по страницата. Имаше само едно нещо, което търсех, и то беше колко дълго ще мога да ползвам тази система. Имаше достатъчно изречения, за да се преведат цяла дузина писма: той ме отпращаше за цели седмици.

— Трябва да пиша шифровано? — попитах плахо.

Топлата му ръка покри студените ми пръсти.

— Само за да предотвратим слуховете — каза той успокояващо. — За да можем да си пишем неща, които да бъдат известни само на нас.

— Колко време трябва да остана далеч оттук? — прошепнах.

— О, не чак толкова дълго.

— Ще ми отговаряте ли?

Той поклати глава:

— Само ако трябва да те питам нещо, а ако го правя, аз също ще използвам тази система на буквени съответствия. Първото ми писмо ще бъде с първите двайсет и шест букви, второто — със следващата поредица. Не запазвай писмата ми, изгаряй ги веднага след като ги прочетеш. И не прави преписи на своите до мен.

Кимнах.

— Ако някой намери това писмо, казваш, че то просто е било изпратено от баща ти до мен, което си донесла и си забравила у себе си.

— Да, сър.

— Обещаваш ли да направиш всичко точно както те моля?

— Да — казах нещастно. — Кога трябва да отида?

— До три дни — каза херцогът от мястото си зад масата. — Една каруца ще замине при лейди Мери да откара някои продукти. Можеш да яздиш редом с нея. Момиче, ще ти дам един от моите коне, и ти можеш да го държиш в дома на лейди Мери за връщането си. А ако се случи нещо, което ти се струва, че застрашава мен или лорд Робърт, нещо наистина много сериозно, можеш да дойдеш веднага да ни предупредиш. Ще го направиш ли?