Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Няма да те предам — казах бързо.
Изражението му беше тревожно.
— Никой не може да запази мълчание, когато го разпънат на дибата, Хана. Премазани под купчина камъни, повечето хора, биха признали истината — той се загледа над главата ми надолу към реката. — Хана, би трябвало да ти забраня да отидеш.
Почувства как на мига понечих да изразя несъгласие.
— Не се карай с мен по нищожна причина, заради неумело изречени думи — каза той бързо. — Нямах предвид да ти забраня като господар. Исках да кажа, че би трябвало да те помоля да не отиваш — така по-добре ли е? Този път води право към опасността.
— В опасност съм, каквото и да правя — казах. — А така лорд Робърт ще ме закриля.
— Но само докато правиш каквото ти нареди.
Кимнах. Не можех да му кажа, че доброволно бях нагазила в тази опасност, и че бих поела и по-големи рискове от обич към лорд Робърт.
Той внимателно ме пусна.
— Съжалявам, че си тук, и то беззащитна — каза той. — Ако беше пратила да ме повикат, щях да дойда по-рано. Това е бреме, което не би трябвало да ти се налага да понасяш сама.
Помислих си за ужаса на детството ми, за безумното ми чиракуване, за страха, който ни преследваше по време на бягството ни през цяла Европа.
— Това е моето бреме.
— Но сега имаш роднини, имаш мен — каза той с гордостта на мъж, поел твърде млад ролята на глава на семейството. — Аз ще нося твоето бреме вместо теб.
— Аз нося своето собствено — казах упорито.
— О, да, ти си господарка на себе си. Но ако благоволиш да пратиш да ме повикат, ако си в опасност, ще дойда и може би ще ми позволиш да ти помогна да избягаш.
Изкикотих се, като чух думите му.
— Обещавам да го сторя — подадох му ръка в жест, който прилягаше на момчешките ми дрехи. Но той взе ръката ми, отново ме притегни към себе си и наведе глава. Целуна ме много нежно, право по устните, и аз почувствах топлината на устата му върху моята.
После ме пусна и пристъпи обратно към лодката. Открих, че съм леко замаяна, сякаш бях изпила наведнъж чаша силно вино.
— О, Даниел! — промълвих, но той се качваше в лодката и не ме чу. Обърнах се към баща ми и го видях как прикрива усмивката си.
— Бог да те благослови, дъще, и да те върне невредима у дома, при нас — каза баща ми тихо. Коленичих на дървения кей, за да получа благословията му, и почувствах как ръката му се отпуска върху главата ми в познатата, обичана ласка. Той улови ръцете ми и ме повдигна. — Даниел наистина е привлекателен млад мъж, нали? — запита той и в тона му се долавяше лек смях. После се загърна в наметалото си и слезе по стълбите до рибарската лодка.
Те потеглиха и малката лодка се понесе бързо през потъмняващата вода, оставяйки ме сама на дървения кей. Надвисналата над реката мъгла и сгъстяващата се тъмнина скриха силуетите им, и скоро единственото, което чувах, беше плясъкът и скърцането на веслата. После и този звук заглъхна и остана само лекото плискане на прииждащия прилив и тихото свирене на вятъра.
Лятото на 1553
Лейди Мери беше в къщата си в Хънсдън, в графство Хартфордшир. Трябваха ни три дни да стигнем до нея. Потеглихме на север, след като излязохме от Лондон, по лъкатушещ път през кални долини, а после се заизкачвахме усърдно през хълмовете в северната част на областта, обхващаща четирите графства Кент, Съсекс, Съри и Хампшир. През известна част от пътя се движехме заедно с други групи пътници, и отсядахме за нощувка по пътя, веднъж — във великолепна къща, която някога била манастир, а сега беше в ръцете на човека, който я беше прочистил от ереста, извличайки известна облага за себе си. Сега тук не можеха да ни предложат по-добри стаи от сеновала отвъд конюшнята. Коларят се оплакваше, че в старите времена това бил щедър дом на благочестиви монаси, където всеки пътник можел да е сигурен, че ще получи добра вечеря и удобно легло, и молитва, която да му помага по пътя. Беше отсядал там веднъж, когато синът му бил почти смъртно болен, и монасите го бяха взели под грижите си и го бяха излекували със собствените си билки и умения. Не бяха му взели дори едно пени, а казали, че вършат Божа работа, като служат на бедняците. Подобни истории се разказваха из цялата страна за всеки голям манастир или абатство по пътищата. Но сега всички молитвени домове бяха във владение на великите лордове, на придворните, които бяха натрупали състояние, настоявайки, че светът ще бъде по-добро място, ако богатствата на английската църква бъдат разграбени и изсипани в собствените им джобове. Сега храненето на бедните при манастирските порти, приготвянето на безплатни лекарства в манастирските лечебници, обучаването на децата и грижата за старите хора от селото бяха споделили участта на красивите статуи, на ръкописите, украсени с пъстри миниатюри, и на големите библиотеки.