Шутът на кралицата

— Ще има голяма сватба — казах, за да запълня паузата. — Бащата на лорд Робърт я е уредил.

— Кой ще се жени? — попита баща ми с любопитството на човек, който обича клюките.

Отметнах на пръсти трите двойки:

— Лейди Катрин Дъдли ще се омъжва за лорд Хенри Хейстингс, а двете сестри Грей ще се омъжат за лорд Гилфорд Дъдли и лорд Хенри Хърбърт.

— И ти ги познаваш всичките! — заяви баща ми, горд като всеки родител.

Поклатих глава:

— Само семейство Дъдли — казах. — И никой от тях не би ме познал, когато не съм облечена в ливрея. Аз съм много низш слуга в двора, татко.

Той отряза филия хляб за себе си и една за мен. Хлябът беше стар. В една чиния бе сложил малко парче сирене. В другия край на стаята имаше парче месо, което щяхме да изядем по-късно, в разрез с английския обичай, според който цялата вечеря — месо, хляб, сладкиши — се поставяше едновременно на масата. Помислих си, че колкото и да се преструвахме, всеки, който случайно би влязъл в тази стая сега, щеше да види, че се опитваме да се храним по правилния начин: като отделяме млечните продукти от месото. Всеки, който погледнеше подобната на пергамент кожа на баща ми и тъмните ми очи, щеше да разбере, че сме евреи. Можеше и да настояваме, че сме покръстени, можеше да ходим на църква толкова старателно, колкото според гръмките хвалебствия правеше и самата лейди Елизабет, но всеки щеше да разбере, че сме евреи, и ако им трябваше оправдание да ни ограбят или разобличат, то щеше само да се пъхне в ръцете им.

— Не познаваш ли сестрите Грей?

— Почти не — казах. — Те са братовчедки на краля. Казват, че лейди Джейн не искала да се омъжва, живеела само за да изучава книгите си. Но майка й и баща й я били, докато се съгласила.

Баща ми кимна: насилственото принуждаване на една дъщеря към брак не беше нищо ново.

— И какво още? — попита той. — Какво ще кажеш за бащата на лорд Робърт, херцога на Нортъмбърланд?

— Съществува голяма неприязън към него — сниших гласа си до шепот. — Но той самият е като истински крал. Влиза и излиза от спалнята на краля и казва, че това или онова е желание на краля. Какво може да направи някой срещу него?

— Миналата седмица отведоха съседа ни, рисувача на портрети — отбеляза баща ми. — Мистър Тълър. Казаха, че бил католик и еретик. Отведоха го за разпит и не се е върнал. Преди няколко години беше направил копие на картина с образа на Богородица, някой претърсил една къща и го намерил скрито, с неговото име, написано в долния край — баща ми поклати глава. — Това е безсмислено от гледна точка на закона — каза той обезкуражено. — Каквото и да е убеждението им, няма смисъл. Когато е нарисувал картината, това е било позволено. Сега е ерес. Когато е нарисувал картината, тя е била произведение на изкуството. Сега е престъпление. Картината не се е променила, това, което се е променило, е законът и те прилагат този закон към годините, когато не е съществувал, годините, преди да е написан. Тези хора са варвари. Лишени са от всякакъв разум.