Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Във вътрешната си стая той имаше малка каменна пейка, с малко огнище, издълбано в камъка. Палеше огън от дървени въглища и окачваше над него големи стъклени съдове, пълни с накиснати във вода билки. Чрез сложна мрежа от стъклени тръби прецеждаше течност от едната бутилка в другата, а после оставаше да се охлажда. Понякога той оставаше там с часове и единственото, което чувах, докато преписвах страница след страница с числа за него, беше тихото звънтене от допира на едната стъкленица в другата, докато наливаше течност в съд, или съскането на меха, когато разпалваше малкия огън.
Следобедите Уил Сомърс и аз се упражнявахме във фехтовка, като изоставяхме комичните трикове и се съсредоточавахме върху истинските двубои, докато той ми каза, че за шут си служа похвално добре с меча, и че ако някога попадна в беда, мога да се измъкна, сражавайки се. „Като горд идалго“, каза той.
Макар че се радвах да усвоя някакво полезно умение, смятахме, че уроците ще се окажат напразни, тъй като кралят продължаваше да боледува: докато през май ни заповядаха да се явим на големите сватбени тържества в Дърам Хаус на Странд. Херцогът искаше паметна сватба за семейството си, и Уил и аз щяхме да участваме в сложно замислени забавления по време на вечерята.
— Човек би си помислил, че е кралска сватба — каза ми дяволито Уил.
— Как така кралска? — попитах.
Той допря пръст към устните си.
— Майката на Джейн, Франсес Брандън, е племенница на крал Хенри, дъщеря на сестра му. Джейн и Катрин са братовчедки на краля.
— Да — казах. — И следователно…?
— А Джейн ще се омъжи за човек от рода Дъдли.
— Да — казах, без изобщо да следвам мисълта му.
— Кой има повече кралска кръв от семейство Дъдли? — запита настоятелно той.
— Сестрите на краля — посочих. — Майката на самата Джейн. А също и други.
— Не и ако мериш с мярката на желанието — обясни Уил със сладък гласец. — По мярката на желанието няма никой с по-безспорно кралско потекло от херцога. Той обича трона толкова много, че само дето не усеща вкуса му. Готов е да го погълне.
Уил беше стигнал твърде далеч за мен. Изправих се на крака.
— Не разбирам — казах рязко.
— Благоразумно дете си, щом схващаш толкова бавно — каза той и ме потупа по главата.
Нашият дуел беше предшестван от танци и поетична драма и последван от жонгльори. Ние се представихме добре. Гостите се смееха гръмогласно на премятанията на Уил и моето победоносно умение, и на контраста между външния ни вид: Уил — толкова висок и дългурест, размахващ бясно меча си насам-натам, и аз, ловка и решителна, докато танцувах около него, мушках с малкия си меч, и парирах ударите.
Първата невеста беше бяла като пришитите към златистата й рокля перли. Женихът й седеше по-близо до майка си, отколкото до младоженката. Булката и женихът не си размениха дори една дума. Сестрата на Джейн беше омъжена за годеника си по време на същата церемония и двамата вдигнаха наздравици един за друг и пиха страстно от една и съща „чаша на любовта“. Но когато се надигна викът за тост в чест на Джейн и Гилфорд, видях, че лейди Джейн положи голямо усилие, за да вдигне златния бокал към новия си съпруг. Очите й бяха зачервени и възпалени, а под очите й имаше тъмни сенки от изтощение. По двете страни на врата й имаше белези, които приличаха на отпечатъци от палци. Изглеждаше така, сякаш някой я беше разтърсвал за врата, докато се съгласи да изрече брачните клетви. Тя едва докосна с устни сватбения ейл. Не я видях да преглъща.
— Какво мислиш, шуте Хана? — провикна се към мен през залата херцогът на Нортъмбърланд. — Тя ще бъде ли щастлива невеста?
Съседите ми се обърнаха към мен и аз усетих познатото замайване, което беше знак, че ме спохожда Зрението. Опитах се да го пропъдя: дворът не беше най-подходящото място на света, където да изрека истината. Но не можах да възпра думите.
— Никога няма да е по-щастлива, отколкото днес — казах.
Лорд Робърт бързо ми хвърли предупредителен поглед, но не можех да си взема думите назад. Бях изрекла каквото чувствах, не с умението на придворна. Усещах, че късметът на Джейн, който и без това почти я бе изоставил сега, когато се омъжваше със синина на шията, занапред щеше да се стопи напълно. Но херцогът прие това като комплимент към сина си, усмихна ми се, и вдигна високата си чаша. Гилфорд, който не беше много повече от пълен глупак, се обърна с грейнала усмивка към майка си, докато лорд Робърт поклати глава и притвори очи, сякаш му се искаше да е някъде другаде.