Шутът на кралицата

— Нещастна ли си, querida?

— Не съм нещастна — казах, като успях да му се усмихна. — Държа се глупаво. Защото, виж, изпращат ме да живея с наследницата на престола, и лично лорд Робърт ме помоли да отида.

Той се успокои само отчасти.

— Аз ще бъда тук, и ако изпратиш да ме повикат, ще дойда при теб. Или Даниел ще дойде и ще те отведе. Нали, Даниел?

Обърнах се в обятията на баща ми да погледна годеника си. Той се беше облегнал на дървения парапет, който заобикаляше кея. Чакаше търпеливо, но беше блед и се мръщеше от тревога.

— Бих предпочел да те отведа сега.

Баща ми ме пусна и аз пристъпих към Даниел. Зад гърба му, полюшваща се на кея, ги чакаше тяхната лодка. По движението на водата разбрах, че приливът е готов да се обърне в отлив: можехме да потеглим нагоре по течението почти веднага. Беше изчислил много внимателно този момент.

— Съгласих се да отида да служа на лейди Мери — казах му тихо.

— Тя е папистка в протестантска страна — каза той. — Не би могла да избереш друго място, където вярата и ритуалите, които спазваш, да бъдат по-зорко следени. Аз съм онзи, който е кръстен на пророк Даниил, не ти. Защо ти е да влизаш в самата бърлога на лъвовете? И какво ще вършиш за лейди Мери?

Той пристъпи по-близо до мен, за да можем да шепнем.

— Ще бъда нейна компаньонка, ще бъда неин шут. — Помълчах, после реших да му кажа истината. — Трябва да шпионирам за лорд Робърт и баща му.

Главата му беше толкова близо до моята, че усещах топлата му буза, опряна в челото ми, когато той се наведе по-плътно, за да шепне в ухото ми.

— Да шпионираш лейди Мери?

— Да.

— И ти се съгласи?

Поколебах се.

— Те знаят, че татко и аз сме евреи — казах.

Той замълча за миг. Усещах яките му гърди, опрени в рамото ми. Ръката му обгърна талията ми, за да ме притисне по-плътно към него, и аз почувствах топлината на прегръдката му. Когато ме прегърна, ме обзе почти непознато чувство на сигурност, и за миг останах неподвижна.

— Смятат ли да предприемат нещо срещу нас?

— Не.

— Но ти си заложница.

— В известен смисъл. По-скоро изглежда така, сякаш лорд Робърт знае моята тайна и ми поверява своята в замяна. Чувствам се обвързана с него.

Даниел кимна: протегнах врат, за да се вгледам в смръщеното му лице. За миг си помислих, че е ядосан, после осъзнах, че мисли усърдно.

— Той знае ли името ми? — запита. — Имената на майка ми, на сестрите ми? Всички ли сме изложени на опасност?

— Знае, че съм сгодена, но не знае името ти. И не знае нищо за семейството ти — казах, в бърз прилив на гордост. — Не съм ти навлякла опасност.

— Не, пазиш я изцяло за себе си — каза той с тъжна усмивка. — А ако те подложат на разпит, няма да успееш да пазиш задълго тайна.