Величието на Франция

Той отворил сандъчето си с инструменти и извадил оттам едно буренце, не по-високо от три пуса38, но досущ като истинско, ведно с обръчите и канелата му. Подал го на Совтер.

— Ей ми поминъка, господин капитан. Това, дето го виждате тук в умалени размери, мога да ви го измайсторя и голямо.

Разглеждайки го не без удоволствие, Совтер дълго въртял буренцето в ръка, сетне рекъл:

— Фожане (той произнасяше името му „Фожанет“ според нашия, перигорски изговор), това е то майсторски изпипана работа, която несъмнено говори в твоя полза. Само дето дървото ти е кестеново, а не дъбово.

— Тъй е, но вече никой не прави дъбови бурета — отвърнал Фожане. — Лозарите не ги щат. Твърдят, че давали дъх на виното.

Совтер дълго още оглеждал Фожане, а оня току преглъщал със затаен дъх — толкова съдбовен му се струвал този миг. И с пълно право: вече втори месец бил без работа, а от ден насам говеел принудително, след като по-предния ден общинското милосърдие му позволило да залъже глада си с паница постна чорба и шепа бакла, поднесени му обаче с предупреждението, че втори път на подобно великодушие не може да разчита, а на всичко отгоре и срокът на разрешителното му за движение в Сарлат изтичал на следния ден, неделя, по пладне.

Предпазливо и без да бърза, Совтер проучвал бъчваря — широките му плещи, ръцете, лицето, якия врат, прямия поглед.

— Я дай да видим уволнителната ти! — рекъл му най-сетне.

Фожане потършувал в сандъчето си и с трепереща ръка му подал грамотата. Совтер я разгледал и се зачел, придирчиво извил вежди.

— Получи ли някаква помощ от сарлатските консули?

— Тъй вярно, господин капитан! Завчера, след като показах уволнителното.

— А от епископията?

— Нито коричка!

— Е, нали знаеш поговорката, драги ми Фожане! — снижил леко глас Совтер: — „Монаси и въшки наяждане нямат. За тях добро е всичко, дори мизерната коричка.“

— И дума да няма! — възкликнал Фожане. — Имате пълно право. Тая пасмина измира по-скоро от лакомия, отколкото от меч!

Совтер се разсмял, върнал му уволнителната и Фожане разбрал, че работата му е в кърпа вързана. Сърцето му подрипнало от радост, а гладът изведнъж му напомнил за себе си с нова сила.

— Само че кестените ми са още на корен, Фожане — предупредил го Совтер. — Бива ли те хем да ги изсечеш, хем да ги избичиш?

— С малко помощ и за туй ме бива!

— Наемам те пробно, за три месеца срещу подслон й храна, а сетне и срещу два гроша дневно. Скланяш ли?

— Скланям, господин капитан!

— Кабюс! — викнал Совтер и гасконецът — висок, масивен, с червендалесто лице, украсено със страховити мустаци, начаса се появил. — Кабюс, този тук е Фожане, бивш войскар от Гиенския легион, а от днес нататък — нашият бъчвар. Вървете при каруцата и ме чакайте!