Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
Осман Бен Кадир се изправи пъргаво като котка и застана прав пред смълчаните ислямисти.
— Братя! — тихо каза той. — Имам нужда от спешен анализ на криминалната обстановка в държавата ви. Тя не ми върши работа и не аз и фондацията, която представлявам, се интересуваме пряко от нея, но сме задължени да не допуснем тези структури да се овладеят от Мосад, пази боже от Шин Бет и това да се превърне в лезвие в гръкляна ни. Така или иначе на тази територия живеят един милион братя и сестри. Вие виждате какво става, когато свинеядците управляват света. Ще допуснем ли това, воини на Аллаха?
— Не! Аллах акбар! — промълви тълпата.
— Ние сме във война, братя! — продължи шейхът — Днес, докато аз говоря пред вас, в Македония погребват един от тези, които опитаха да прекъснат подковата. Подкова, това не е символ, братя мои, това е нашата истина, там сме ние, а ние сме един милиард. По един път да се изплюем и ще удавим юдеите в мъртвото им море. Намерете ми Козела, братя! Той не ми трябва жив. Трупът му е предостатъчен, но чрез него ние ще стигнем до един от най-мощните финансови източници на Мосад. А той като всичко еврейско на този свят е криминален. Ако този млад юдей наистина е изобретил начин да въвежда безпрепятствено и безнаказано огромни количества кокаин, хероин и синтетична дрога под маскировъчен вид, в какъвто си иска вид стока, на което иска място на земното кълбо, то тогава ние сме изправени пред ужасяваща истина. Потокът от тези пари ще надмогнат петролните ни резерви и тогава не черното злато, а опияняващото ще доминира в този свят. Ще допуснем ли това, братя?
— Шейтан не е Аллах акбар! — изкрещя мнозинството.
Този млад шейх, с вид на английски лорд имаше обаянието на мюезин и риторическото вдъхновение на Хитлер.
— Добре, — кимна тихо Бен Кадир — Тогава на въпроса директно: Кой от вас може да ми каже къде да намеря този прословут Козел?
Залата се смълча. Никой нямаше точен отговор. Бен Кадир знаеше това. Доган го беше предупредил, че тепърва трябва да започне издирването на бившето ченге, бившия престъпник, феноменалния хамър, който на пръв поглед се беше оттеглил в пенсия.
— Разбирам, — каза Бен Кадир — щом нямате пряк отговор, ще поставя въпроса другояче. Ако всеки един от вас се постави на мястото на Козела и бъде нает от Мосад да организира структурите в държавата, така, че да разчисти „пътя на коприната“ как би постъпил?
След няколкоминутна пауза, от залата се надигна един млад мъж и каза:
— Ахмед, аз знам къде ще удари Козела!
— Кажи! — кимна Сокола.
— Сега, след като изчезна Стоил Славов и Мето Илиенски, Козела няма да посмее да се върне, затова най-силен ще остане района около Бургас. Помни ми думата, че първата крепост, която Козела ще опита да превземе, ще бъде Несебър, чрез екзекуция на Митьо Очите.
— Какво предлагаш? — попита Доган.
— Капан — каза Тефик. — В Несебър се влиза трудно, още по-трудно се излиза, но на пръв поглед и само през зимата. По време на сезона Митьо Очите не се задържа в Несебър. Козела ще го удари сега, преди пролетта ще влезе по море и ще се измъкне по суша.
Преводачката вече беше осведомила Бен Кадир за всичко, което беше казано. Тогава той вдигна ръка, погледна Доган, изчака кимването му и каза:
— Тогава… да посрещнем Козела с „икрам“, братя! Щом трябва да го изчакаме в Несебър, нека бъде там, но да го направим с почести, както подобава! Ахмед, ще ми позволиш ли да назнача Тефик за представител на фондацията за България?
— Разбира се, шейх! — каза Сокола.
— Тогава да действаме, братя! — каза саудитецът. — Колкото трябва, толкова ще чакаме! Колкото струва, толкова ще платим! Колкото кръв се налага, толкова ще пролеем, но ще пребъдем! Аллах акбар! И когато един ден полумесецът се развее на Бранденбургската порта, на Айфеловата кула и на Импеър стейтс билдинг, за всеки един от вас ще бъде построена по една джамия със златни минарета. Аз свърших!