Далеч от очите, далеч от ума

Разсея я пристигането на Джена, която беше дочула подмятането на Нина.

— Добри приятели си имаш — коментира тя.

— О, я млъквай — отвърна й Аманда. — Единствената причина да се срещна с теб тук е, че може би ще успееш да ми помогнеш да се върна в собственото си тяло. И да върна Трейси в нейното — бързо добави тя.

Не искаше Джена да остава с впечатлението, че ще й прави услуга.

— Първо трябва да я открием — каза Джена. — Което може и да не е толкова лесно, като се има предвид дарбата й.

— А каква е тя? — нетърпеливо попита Аманда.

Обаче сега пък Джена се разсея и се загледа в едни хора долу в другия край на мола пред универсалния магазин.

— Искаш ли да се запознаеш с моите приятели? — обърна се тя към нея.

— Не особено — отвърна й Аманда, ала Джена отмина нататък и на нея не й остана друго, освен да я последва.

Щом се приближиха до групичката, започнаха да я измъчват лоши предчувствия. Приятелите на Джена изглеждаха доста страшни.

Едно по-голямо и хилаво момче с боядисана в зелено коса и цигара, виснала от устата му, поздрави:

— Здрасти, Джейни.

Не беше възможно да са добри приятели, след като дори не знаеше името й, помисли си Аманда. Ала Джена не й се стори смутена.

— Джена — поправи го тя. — Хей, Слъг.

„Слъг ли? Че кой носеше такова име?“ Аманда стана нетърпелива да узнае имената и на останалите. Отвореното момиче с черните грим и дрехи и кървавочервеното червило се казваше Бъбълс, а момичето с обръснатата глава и татуировките по ръцете беше Скънк. Джена й представи здравото момче с полузатворените очи като Хари. Аманда реши, че те всички изглеждат по-големи, поне на по осемнайсет. И всички бяха страхотно грозни.

— Това е приятелката ми Ам… исках да кажа Трейси.

Нито веднъж, откакто бе започнало това преживяване с откраднатото тяло, Аманда не се бе чувствала толкова благодарна, че изглежда като Трейси. Направо щеше да умре, ако някой видеше истинската Аманда с такива хора.

— Какво сте намислили? — попита ги Джена.

— Ще изтръскаме „Таргет“ — обясни Слъг и кимна по посока на универсалния магазин. — Някога виждала ли си такова нещо? — попита той и извади от джоба си странно оформен метален предмет.

— Какво е това, някакво оръжие ли? — попита Джена.

Слъг издаде звук като от хъркане, което Аманда изтълкува като неговата версия на смях.

— Не. Нали знаеш онези пластмасови неща, които слагат, за да не можеш да откраднеш стоката?

Сега той гледаше Аманда и тя се почувства длъжна да отговори:

— Това е аларма. Махат я на касата, след като платиш. Иначе се разпищява, когато излезеш от магазина.

— Да, точно. Е, това полезно малко нещо маха пластмасовото. И можеш да си излезеш с половината магазин в джоба.