Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
— Ти си отвратителна и луда — отвърна момичето-не-Трейси и се обърна.
Джена я стисна за ръката.
— Нахаканите ти приятелчета знаят ли, че крадеш чужди тела? Какво ли ще кажат, ако узнаят, че си дете с дарба, като останалите откачалки в този клас?
— Никога няма да ти повярват!
— Да вървим да видим — каза Джена и се озърна. — Ето я Софи Грийн, не е ли една от приятелките ти?
— И виж с кого има среща при шкафчетата — пресече я тя. — С Аманда Бийсън.
Джена се смръщи, докато наблюдаваше как Софи и Аманда се отдалечават заедно по коридора.
— Не знам кой е това. Твоят клонинг може би. Или пък робот. Но не е Трейси, това е очевадно. Изглежда прекалено самоуверена. — Джена изгледа Аманда-Трейси преценяващо. — Значи ти и Трейси не сте си сменили местата.
— Не. Онова съм аз и аз съм си аз и не знам как става, но… — Аманда-Трейси внезапно млъкна и Джена се захили.
— Значи е истина. Само правех догадки, но ти в действителност се оказа крадец на чужди тела. Чувала бях за хора като теб, но никога не бях срещала някой от тях.
Аманда усети топлината, плъзнала по лицето й заради гнева. Вече я беше виждала и преди в столовата, когато някой разля портокалов сок по белите джинси на истинската Аманда.
— Само смей да кажеш на някого — рече Аманда. — Само да посмееш и аз ще…
Джена не й даде възможност да довърши.
— Не се тревожи, Аманда, няма да те издам. Не още. Обаче има нещо, което не ми е ясно. Защо искаш да бъдеш Трейси?
— Да не се шегуваш? Да не мислиш, че искам да бъда в тялото на това противно момиче? То… то просто се случи. Мислех си нещо за нея и после… пуф!
— И защо мислеше за нея? Не ми се вярва, че на великата и прекрасна Аманда Бийсън й пука за горката малка Трейси Девън.
Джена много се забавляваше да дразни Аманда. Никога преди не беше говорила така с някое харесвано момиче и не можеше да не признае, че й е забавно, макар че точно това харесвано момиче не изглеждаше като себе си.
— Не може ли просто да се разкараш и да си гледаш работата? — разлюти се Аманда.
— Не. Искам да знам къде е Девън.
Толкова беше странно да зърне такова надуто изражение на лицето на Трейси. Джена трябваше да си напомни, че зад това лице всъщност се крие суперснобката Аманда Бийсън.
— Не знам — най-сетне призна Аманда.
— Не чуваш ли мислите й, или нещо такова?
— Не.
Джена усети прилив на тревога.
— Тя не е… мъртва, нали? Уби ли я, когато открадна тялото й?
— Не! — възкликна Аманда. Поколеба се. — Искам да кажа, не мисля, че съм я убила. — Прехапа устни. — Нямаше ли да усетя, ако в мен имаше някой мъртъв?
— Но не я усещаш и да е жива, нали?
— Не. — Аманда погледна нагоре към часовника в коридора. — Всеки момент ще бие звънецът. Не искам да закъснявам за час.
— Няма проблем — каза Джена. — И без това през половината време никой не забелязва Трейси.
Аманда се намръщи.
— И защо така? Мадам все казва, че й било приятно да ме види.
— Още ли не си се досетила?
— Какво да съм се досетила?
— Каква е дарбата й?
Звънецът би и малкото останали в коридора ученици се пръснаха.
— Ела да се срещнем след училище в мола, пред „Барнс енд Ноубъл“. — Нямаше да понесе още една обида. — Това е книжарница, ако не знаеш. Точно до „Стайл Сешън“ е и съм сигурна, че него го знаеш къде е.
Необичайно доволна от себе си, Джена важно се отправи към следващия си час. През останалото време от учебния ден настроението й беше приповдигнато. Не харесваше нищо, свързано с „Медоубрук“, ала определено ненавиждаше Аманда Бийсън и нейните дружки. Щеше да й хареса да гледа как Аманда се тормози.
На Аманда й прилоша. Да търпи заповедите на откачалка като Джена Кели беше едва ли не също толкова лошо, колкото да бъде откачалка като Трейси Девън. Нещата ставаха все по-зле.
Ала преди настъпването на края на учебния ден тя вече бе взела решение да иде в мола, за да се срещне с Джена. Съученичката й познаваше Трейси и можеше да чете мисли, затова може би, само може би, тя щеше да успее да й помогне да излезе от тялото на Девън. Не знаеше как точно можеше да помогне Джена, но заключи, че е възможно всички тези странни деца да са свързани по между си по някакъв начин, че разполагат с някакво необикновено познание.