Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Сигурно се е побъркала. Семейството ти никога няма да го позволи.
Той ми хвърли бърз гневен поглед, който ме накара да съжаля за избухването си.
— А ти какво искаш? — продължих с по-спокоен тон.
Джонатан поклати глава.
— Казвам ти, Лани, и аз не знам какво да мисля по този въпрос.
Аз обаче не бях сигурна, че му вярвам.
В гласа му имаше колебание, сякаш в главата му се въртеше нещо, което не смееше да изрече. Изглеждаше доста променен, не беше вече онзи Джонатан, когото познавах, палавникът, който смяташе да остане свободен възможно най-дълго.
Само ако знаеше как ме разкъсва неговата дилема. От една страна той изглеждаше толкова нещастен и безпомощен да осъзнае ясно положението си, че бях трогната и изпитвах съжаление към него. От друга гордостта ми бе наранена и болеше като прясно отворена рана. Закрачих около него, притиснала юмрук към устните си.
— Добре, нека помислим трезво. Сигурна съм, че знаеш не по-зле от мен, че има средства срещу такива неприятности. Тя трябва да отиде при някоя акушерка… — помислих си за Магда. Тя със сигурност щеше да знае как да се справи с подобен проблем, тъй като той бе част от работата й. — Билкова отвара или някаква процедура оправят нещата, поне така съм чувала.
Лицето на Джонатан бе почервеняло. Той поклати глава.
— Тя няма да се съгласи. Наистина иска да роди детето.
— Но не може! Лудост е да се вкопчва в греха си!
— Ако това е лудост, значи тя наистина не е с ума си.
— Ами… баща ти? Мислил ли си да отидеш при него за съвет?
Предложението не беше съвсем абсурдно. Чарлз Сейнт Андрю бе прочут с това, че гони слугините, и вероятно се бе озовавал в положението на Джонатан поне два-три пъти.
Джонатан изсумтя като подплашен жребец.
— Предполагам, че ще се наложи да кажа на стария Чарлз, макар никак да не ми се иска. Той ще знае как да се справя, но се боя от този изход.
Доколкото разбирах, това означаваше, че Чарлз Сейнт Андрю ще накара сина си да прекрати връзката със София, и независимо от това дали тя ще запази бебето или не, двамата никога повече нямаше да се видят. Или по-лошо — вероятно щеше да настоява да кажат на Джеремая, а Джеремая можеше да поиска развод от невярната си съпруга и да започне съдебно дело и срещу Джонатан. Или пък да изнудва семейство Сейнт Андрю, за да си мълчи. Кой знае какво щеше да се случи, ако старият Чарлз се намеси.
— Скъпи ми Джонатан — промълвих аз, докато се мъчех да измисля какъв съвет да му дам. — Съжалявам за неприятностите ти. Но преди да отидеш при баща си, остави ме да помисля един ден. Може да се сетя за някакво решение.
— Скъпа моя, Лани каза той и погледна през рамо към сестрите ми, които вече се бяха скрили зад високата купа сено. — Както винаги, ти си моето спасение.
И преди да разбера какво се случва, той ме хвана за раменете и ме придърпа към себе си. Почти ме вдигна от земята, за да ме целуне. Но това не беше братски жест. Настоятелната му целувка ми напомни, че той може да събуди страстта ми, когато си пожелае, и че съм негова. Притисна ме силно към себе си. И двамата дишахме тежко, когато ме пусна.
— Ти си моят ангел — прошепна Джонатан дрезгаво в ухото ми. — Без теб съм загубен.
Знаеше ли какво прави? Да каже такова нещо на момиче, отчаяно влюбено в него? Почудих се дали иска да реша неприятния му проблем, или просто бе дошъл за подкрепа при единственото момиче, което със сигурност щеше да го обича, каквото и да направи. Щеше ми се да вярвам, че част от него изпитва към мен чиста любов и съжалява, че ме е разочаровал. Честно казано, тогава не знаех истинските му намерения; съмнявам се, че и той бе наясно с тях. В края на краищата, беше просто младеж, изпаднал за първи път в сериозна беда. Може би му се искаше да мисли, че ако Бог му прости това прегрешение, ще успее да оправи живота си и ще се задоволи с едно момиче, което ще го обича истински.
Върна се на седлото и кимна учтиво на сестрите ми, преди да обърне коня си и да поеме към дома. И преди да излезе от полето и да се скрие от погледа ми, ми хрумна една мисъл. Защото бях умно момиче, а най-съсредоточена бях, когато ставаше въпрос за Джонатан.
Реших на другия ден да посетя София и да си поговоря с нея на четири очи. За да не забележат отсъствието ми, изчаках, докато стане време да прибера кокошките за през нощта, и тогава тръгнах към фермата на Джейкъбс. Имотът им беше много по-тих от нашия, най-вече защото имаха малко животни — двамата съпрузи сами се грижеха за всичко. Промъкнах се в хамбара, като се надявах да не се натъкна на Джеремая, а да намеря София. Така и стана, защото тя точно прибираше трите им проскубани овце.