Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Не, майко — отвърнах аз тъжно. Все още бях с гръб към нея, загледана в далечината. Правех всичко възможно да не заплача. Тогава в далечината зад къщата ни забелязах раздвижване. Можеше да е всичко добро или зло: можеше татко и сестрите ми да се връщат от полето, някой фермер, който пасе елен. Очите ми проследиха силуета — беше голям и тъмен, блестящочерен. Но не беше мечка, а кон с ездач. В градчето имаше само един черен кон и той принадлежеше на Джонатан.
Защо ще идва насам, ако не да ме види? Само че той подмина къщата ни и се отправи към съседите, младоженците Джеремая и София Джейкъбс. Не можех да се сетя за абсолютно никаква причина Джонатан да ходи у Джеремая.
Вдигнах ръка, за да прибера няколко непослушни кичура под бонето си.
— Майко, не каза ли, че Джеремая Джейкъбс не си е вкъщи тази седмица? Че е заминал?
— Да, замина — отвърна тя разсеяно, докато разбъркваше водата в котела. — Отиде във Форт Кент да търси двойка впрегатни коне, казал е на баща ти, че ще се върне другата седмица.
— И е оставил София сама, така ли?
Силуетът се бе изгубил от погледа ми в тъмната гора.
Майка ми продължи да си мърмори под нос.
— Да, но знае, че няма причина да се тревожи. София е в пълна безопасност за седмица.
Вдигна от котела с тоягата една тежка дреха, от която се вдигаше пара и се изцеждаше вода. Взех я от нея и я занесох под дървото, където двете заедно я изстискахме от водата.
— Обещай ми, че ще се откажеш от Джонатан и повече няма да търсиш компанията му — беше последното, което тя ми каза по въпроса. Но моите мисли вече се бяха пренесли в къщата на съседите, пред която чакаше неспокойният кон на Джонатан.
— Обещавам — излъгах нагло майка си, сякаш това не означаваше нищо.
8.
Есента напредваше, листата на дърветата се обагряха в червено-кафяво и златно, а любовната афера между Джонатан и София Джейкъбс не свършваше. През тези месеци срещите ми с него станаха по-редки и болезнено кратки. И макар вината да не беше изцяло на София с Джонатан си имахме и други дела — аз винях изцяло нея. Какво право имаше тя да получава толкова много от неговото внимание? Според мен не заслужаваше да е с него. Най-големият й грях беше, че е омъжена, и заради тази връзка принуждаваше Джонатан да направи компромис с християнския си морал. Освен себе си обричаше и него на вечни адски мъки.
Но причините да не го заслужава не свършваха с това. София изобщо не беше най-красивото момиче в градчето. Според мен имаше поне двайсетина на същата възраст, които бяха по-хубави от нея, а аз се изключвах от тази група от скромност. Освен това тя нямаше нито богатството, нито общественото положение, за да бъде подходяща партньорка на мъж като Джонатан. Не беше добра домакиня. Шиеше горе-долу добре, но пайовете, които носеше в църквата, бяха кашкави и недопечени. София без съмнение беше хитра, но ако градът трябваше да посочи най-умните си жители, нейното име едва ли щеше да хрумне на някого. Тогава какво изобщо й даваше право да е с Джонатан, който трябваше да бъде само с най-добрите?
Предях обрания в края на лятото лен и разсъждавах върху това странно развитие на нещата. Проклинах Джонатан за неговото непостоянство. Онзи следобед в пасбището на Макдугъл бе показал ревност, да не би да се привържа към друго момче в градчето, а въпреки това тайно бе ухажвал София Джейкъбс. Ако не бях толкова влюбена, щях да си направя изводи за поведението му, но не можех, предпочитах да вярвам, че ако знаеше за чувствата ми, би избрал мен.
В неделя след служба бродех сама и хвърлях безответни погледи към Джонатан с надеждата да му покажа колко отчаяно го желая. Разхождах се по пътеката, която водеше към къщата на семейство Сейнт Андрю, и се чудех какво прави той в този момент. Опитвах се да си представя усещането от докосването на ръката му по тялото ми, какво ли щеше да е да ме притисне под себе си и да ме засипе с дивите си целувки. Направо се срамувам от невинните си идеи за любовта по онова време! Те бяха девствени, чисти и романтични.
Без Джонатан се чувствах самотна. Така надничах в живота, който щях да живея, след като той се ожени и поеме семейния бизнес, а аз се омъжа за друг. Всеки щеше да се завихри в своя орбита и пътеките ни никога нямаше да се пресичат. Но този ден още не беше дошъл, а и София Джейкъбс не му беше законна съпруга. Тя беше грешница, която бе омагьосала сърцето му. Той се бе променил много, сякаш бе остарял с години. Или може би само жизнерадостта му се бе стопила. Изглеждаше сериозен и много възрастен.