Опасна дарба или поредният Фауст

Образът плува в неясната мъгла. Белегът, черен като смъртта, покрива половината от гръдния му кош. Противна, дяволска тъмнина. Тя се усмихва. Скоро той ще я повика и никога повече няма да види светлината.

На другия ден след още една неотпразнувана Коледа, децата и мадам Вилрой отидоха да гледат коледната пиеса, която поставяха в гимназия „Марлоу“, да разгледат училището и да се запознаят с още хора. Валентин, който беше наясно, че Шарлот се радва на безпрецедентно внимание, задето е написала пиесата, остана мрачен през цялото посещение. От време на време мадам Вилрой му прошепваше, че стига да пожелае, може той да застане на сцената.

— Не бях чувал пиеса да се играе на 26 декември — раздразнено й отвърна той и скръсти ръце.

— Реших, че е добър вариант за отвличане на вниманието от досадните празници — рече мадам Вилрой.

— Имаш ли пръст в тази работа? — учуди се Валентин.

— Е — засмя се гувернантката, — не е като да нямам.

Училище „Марлоу“ бе истински архитектурен шедьовър, построен в готически стил. Отделните сгради бяха коя от коя по-пищни. Обрамчена с дървета алея водеше от основното здание до концертната зала, богата и просторна като Линкълн център6. Всяка година сводестите тавани на театралния салон грейваха, окичени с празнични светлини, по време на коледните представления — пиеси, мюзикъли, концерти. Богати родители, политици и влиятелни нюйоркчани се появяваха в залата в пълния си блясък, следвани от тълпи папараци, както при връчването на Оскарите.

По време на антракта фоайето заприлича на бал с маски. Съпругата на кмета беше там, натруфена като карнавална платформа. Кметът прекара антракта, усърдно ухажвайки мадам Вилрой. Любовницата на кмета избяга през глава, когато срещна специалното око на мадам Вилрой.

Децата използваха възможността да се измъкнат от театъра и да надникнат във всички ъгли на училището. Бяха го виждали и преди. Бяха прекарали седмици наред да го изследват, да изучават бъдещите си приятели и врагове. Въпреки това тази вечер мястото им се стори ново, различно, по-вълнуващо от преди. Кристиан изтича към гимнастическия салон и надникна през прозорците към басейна. Бисе се промъкна в библиотеката и се върна оттам с натежали клепачи.

Валентин прекара по-голямата част от антракта в разглеждане на килимите, блестящите полилеи и декадентските картини, които висяха по стените. Това не можеше да е училище. Вглеждайки се отблизо в лицата от публиката, той разпозна някои от гостите, които бе видял на партито на мисис Вирт — самодоволни физиономии, смокинги и бални рокли, копринени шалове и скъпи бижута, чиито притежатели сякаш вярваха, че децата им играят на Бродуей.