Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Зузана, която крачеше пред него по тротоара, се закова на място и се обърна да го погледне. Той теглеше гигантската ѝ марионетка върху ръчна количка и залитна, когато спря рязко, за да не я връхлети. Тя стоеше пред него, мъничка и властна, а нацупените устни и свитите вежди се бореха за надмощие в изражението ѝ.
– И аз не знам защо – каза. – Но не това е важното. По-важно е, че тя е била тук. В Прага.
Не продължи, но в битката за надмощие победиха нацупените устни и за момент доби уязвим и наранен вид. Кару – Фантома на зъбите, както вече я наричаха, без да предполагат, че той и Момичето на моста са едно и също лице – явно беше ударила и Националния музей в поредицата си от криминални престъпления. По местните новини показаха как кураторът на музея осветява с фенерче зейналата паст на един леко прояден от молците сибирски тигър.
– Както виждате, тя не е взела кучешките зъби, а само кътниците – обясняваше отбранително мъжът. – Ето защо досега не го бяхме забелязали. Няма никаква причина да проверяваме зъбите на експонатите.
Нямаше съмнение, че Фантома – това е Кару. Дори беглото мярване на записа от видеокамерите да не беше достатъчно за категорично идентифициране, Зузана имаше източници, с каквито полицейските служби по света не разполагаха: скицниците на приятелката ѝ. Сега всичките деветдесет бяха струпани в един ъгъл в стаята на Мик. Откакто беше пораснала достатъчно, за да държи молив в ръка, Кару рисуваше все една и съща история за чудовища, портали и зъби. Непрекъснато зъби.
Въпросът на Мик обаче имаше основание: "Защо?". Е, Зузана нямаше никаква представа. Точно сега обаче това беше най-малката ѝ грижа.
– Как е могла да дойде тук и да не се отбие да ни види? – настояваше тя. Едната ѝ вежда хвръкна нагоре, прекрасна и бясна, и така веждите взеха надмощие над нацупените устни. С ботушите на високи платформи и винтидж балетна поличка, с вирнатото си нагоре носле и бясно изражение, с гримираното си като на кукла лице и розовите точки по бузите, с пърхащите изкуствени мигли тя наистина приличаше на "дивата фея", както я беше кръстила Кару.
Мик посегна да я прегърне през раменете.
– Ние не знаем какво става с нея. Може да е бързала. Или пък са я следили. Може да е какво ли не, съгласна ли си?
– Точно това ме вбесява най-много – отвърна Зузана. – Защото може да е какво ли не, а аз нищичко не знам. Нали съм най-добрата ѝ приятелка. Тогава защо не ми каже какви ги върши?
– Не знам, Зузе – каза Мик нежно. – Нали каза, че се чувства щастлива. А това е добре, нали така?
Двамата бяха спрели в самия край на Карловия мост на път към мястото, където обикновено изнасяха дневните си представления. Тази сутрин обаче тръгнаха по-късно и средновековният мост вече беше препълнен с улични артисти и музиканти, без да се брои огромната тълпа очакващи Апокалипсиса откачалки от цял свят. Мик тревожно наблюдаваше група възрастни джазмузиканти, които тътреха покрай тях очуканите си инструменти в кутии на колелца.
Зузана обаче не им обърна никакво внимание.
– Уф! Хайде не ме карай сега да си отварям устата за тоя имейл! По едно време направо ми идваше да я убия! Това да не е някаква гатанка?! Или препратки към "Монти Пайтън"? Пясъчни замъци?! Какво е това, по дяволите?! И дори не споменава Акива. Това пък как трябва да го разбирам?!
– Положението не е никак обещаващо – съгласи се Мик.
– Известно ми е. Питам се дали са още заедно? Тя и дума не обелва за него, нали така?
– Така си е. Ти обаче непрекъснато ѝ пишеш за мен, разказваш ѝ за всички забавни неща, които съм казал и как от ден на ден ставам все по-красив и умен. И ѝ пращаш усмивки...
Зузана изсумтя.
– Естествено. Освен това подписвам всичко като г-жа Миколаш Варва, като рисувам сърчице вместо точка.
– Ха! Това ми прозвуча много добре – каза Мик.
Тя го блъсна по рамото.
– Моля ти се! Ако някога ми предложиш да се омъжа за теб, хич не си въобразявай, че ще се превърна в някаква твоя притурка, копие на старата дама, която подписва чека за наема със съвършения си краснопис като г-жа Жена-на-мъжа-си...
– Но ти ще кажеш все пак "да", нали? – Сините очи на Мик святкаха.
– Моля?!
– Доколкото схванах, единственото спорно нещо е как ще се подписваш, а не дали ще кажеш "да", или "не".
Зузана цялата се изчерви.
– Не съм казала такова нещо.
– Значи няма да се омъжиш за мен?
– Глупав въпрос. Аз съм на осемнайсет!
– Аха, значи възрастта е проблем. – Той сви вежди. – Нали не очакваш някакви диви клетви и вричания? И няма да се налага да късаме само за да натрупаш опит с други...