Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
– Какво правиш тук? – кресна му тя. – Защо ни следиш?
Гласът на Рат излизаше някъде дълбоко от гърлото му.
– Търсех ревенантите – отговори той. – Те обаче са си заминали и на твое място не бих разчитал да ме спасяват втори път.
Това заплаха ли беше?
– Остави ни на мира – каза тя, заставайки между него и Саразал.
Рат издаде нетърпеливо ръмжене.
– Не от мен трябва да се страхуваш – каза. – Ако поглеждаше небето и сама щеше да разбереш.
– Какво? – Сърцето на Свева заблъска в гърдите ѝ. – Какво искаш да кажеш?
– Ангелите наближават. Воини, не търговци на роби. Време е да вървиш, ако искаш да оцелееш.
Ангели. Омразата на Свева се разгоря.
– Тук сме скрити – каза. В зеления балдахин на девичите дървета над тях нямаше нито една пролука в продължение на километри. Под него двете момичета приличаха на два жълъда. – Никога няма да ни видят.
– Няма нужда да ви видят, за да ви убият – отвърна Рат. – Може и сама да се убедиш. – Той сочеше към една просека в гъсталака, водеща към малко възвишение и хребет, от който се разкриваха полегатите склонове на хълмовете. Свева хвърли поглед към Саразал, която пак беше заспала – устните ѝ се мърдаха и клепачите ѝ потрепваха от нерадостни сънища. Рат отново издаде нетърпелив звук и Свева тръгна натам. Пристъпи с рамо напред и с неспокойно танцуващи раздвоени копита се промуши покрай него, след което хукна към възвишението с всичка сила.
Тогава видя дима.
Стелеше се напряко през долината, отрязвайки пътя им към дома. Няколко мастилено черни димни стълба се издигаха на равни разстояния из гората. Живи огнени езици се мяркаха и под нея, и отгоре, трептейки на слънцето като мираж: серафими.
Канеха се да ги изгорят. да опожарят тези земи. Целия свят.
Потресена, тя се върна при Рат.
– Е, видя ли? – попита той.
– Да – гневно просъска тя. Гневеше се на него, сякаш той беше виновен за всичко. По-добре да се гневи, отколкото да се поддава на паниката, която пулсираше под гнева ѝ. Наведе се да вдигне сестра си, но Саразал се задърпа.
– Не – проплака с изтъняло детско гласче. – Не мога, не мога.
Свева никога не беше виждала сестра си такава. Отново се опита да я вдигне на крака.
– Хайде – взе да настоява. – Ти можеш, Саразал. Трябва да го направиш.
Саразал обаче клатеше глава.
– Моля те, Свий. – Лицето ѝ се сгърчи, тя здраво стисна очи. – Боли. – Тя за първи път признаваше, че я боли. Гласът ѝ се бе превърнал в шепот, който излизаше издълбоко, проточен и умоляващ. – Върви – продължи тя. – И сама знаеш, че аз не мога. Няма да те виня. Никой няма да те обвинява. Свий, Свий, може би наистина си най-бързата на света. – Тя измъчено се опита да се усмихне. Свий беше галеното име на Свева, сега то прониза сърцето ѝ. – Затова бягай! – извика Саразал.
– Ще легна тук и ще умра заедно с теб, чуваш ли? – разтърси я Свева. – Това ли искаш? Мама направо ще ти е бясна! – Гласът ѝ стана пронизителен, жесток. На всяка цена трябваше да накара сестра си да тръгне. – И не се опитвай да ме убеждаваш, че на мое място ти би ме изоставила. Знам, че не е така и аз също няма да го направя!
Саразал наистина се опита да се надигне, но изпищя веднага щом отпусна тялото си върху подпухналия крак.
– Не мога – прошепна накрая. Трескавите ѝ очи гледаха ужасено.
Тогава Рат се хвърли напред. Свева почти беше забравила за него. Тя не видя началото на неговия скок, а само как се приземи върху орловата папрат пред тях – невероятно леко за такава маса – и сграбчи Саразал. Едната му огромна ръка се пъхна под нейния гладък корем на кошута и притисна здраво човешкия ѝ торс към рамото си. Саразал ахна, скована от болка и страх, но Рат не обели и дума. Нов скок и той се понесе напред, далече от настъпващия огън и мержелеещите се ангели, без дори да погледне през рамо към Свева.
Онемяла от изненада, след миг тя го последва.
22.
ФАНТОМЪТ НА ЗЪБИТЕ
– Но защо точно зъби? – обърна се Мик към Зузана. – Нищо не схващам.