Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Гневът служеше за утеха на императора. Серафимите бяха огнени създания, но се мълвеше, че Йорам гори отвътре като ядрото на звезда. Този плам го правеше лаком, ненаситен като самия ад, а когато го обземеше ярост, тя беше извънмерна, отвъд всяка разумна граница.
Той уби Бримстоун още там. Един удар с меча; явно имаше намерение да отсече главата му, но вратът на Бримстоун беше як и императорът се провали, а Бримстоун падна сред потоци кръв. Йорам издърпа меча и го вдигна за повторен удар. С яростен гърлен рев Войнолюбеца, това древно създание, наведе пречупените си еленски рога за атака и се нахвърли срещу императора. Двама войници едва успяха да го върнат на мястото му, но не и преди да наниже Йорам на един от нащърбените си рогове. Не го уби, нито го рани смъртоносно, но му срина достойнството точно в деня на неговия триумф.
От този ден нататък Йорам се посвети на изпълнението на своето обещание и наистина превърна владенията в земя на призраци.
– Ако призраците можеха да убиват там, откъдето животът си е тръгнал – обърна се Акива към Ноам, – досега отдавна да сме се изтребили един друг.
Ноам кимна, приемайки думите му като свещена мъдрост.
– Имате ли други заповеди, сър? – попита той.
Този път Лираз не издържа.
– Няма нужда да се обръщаш към него със "сър" – сопна се тя. – Добре знаеш какви сме ние. – Извънбрачни. Копелета. Нищожества.
– Ами аз... – заекна Ноам. – Нали той...
– Както и да е – намеси се Акива. – Не, няма нови заповеди. Какво е наредено? – Те бяха пристигнали току-що и той още не знаеше каква е задачата им. – Бунтовниците ли трябва да проследим?
Ноам поклати глава.
– Няма кого да проследяваме. Те просто се изпариха. Ние... трябва да им отвърнем.
– Да им отвърнем ли?
– Ами онова с посланията, усмивките. Императорът... – Той преглътна шумно. Внимателно претегляше думите си пред Акива, но те не звучаха никак убедително. – Императорът също може да изпрати послание.
Акива мълчаливо обмисли казаното. Засега имаше късмет, че попадна на нос Армазин: на север не беше останала жива душа за убиване. Тук обаче положението беше съвсем различно. Селяни бегълци, освободени роби, химери, тръгнали към Хинтермост с надеждата да открият убежище и път през планините към един нов живот. Значи, сега трябваше тях да преследва?
Нали е Бич за зверовете, би трябвало да се справи.
Обзе го смесица от отчаяние, умора и безнадеждност. Не искаше да става приносител на посланието на Йорам.
Димът от труповете се стелеше над полето, та ангелите трябваше да размахат криле и да избягат от него на върха на акведукта. От погледа на Ноам не убягна съсирената кръв и скършените пера на мястото, където са били разпънати воините и чувствата пропукаха бронята на бойната му закаленост.
– За какво е всичко това?! – обърна се бясно той, дали към небето, или просто напосоки. – Вече не помня как започна всичко. Даже... не съм сигурен дали някога изобщо съм знаел защо. – Той внезапно спря поглед на Акива. – Сър – умолително рече, забравил упрека на Лираз, – кога ще свърши това?
"Никога", помисли си Акива. Той се вгледа в очите на своя млад войник и разбра, че онова, което сега го кара да пита защо, съвсем скоро ще умре, защото това е неизбежно – ще бъде изтръгната още една душа, за да дойде на нейно място чудовище. Войските се нуждаят от чудовища, за да продължават да вършат страховитите си дела – нали така му каза гърбушкото в Мароко. Кой би могъл да знае това по-добре от Акива? Той обърна поглед към Хазаел и Лираз. И за тях ли е вече прекалено късно? Ами за него?
Отчаян и изтощен, безпомощен и пропит с мириса от горящата плът на другарите си, той направи нещо, което не беше правил от много време, още откакто Мадригал беше изтръгната гола от ръцете му в храма на Елай.
Представи си две бъдеща за Ерец: едното, ако Йорам го завладее, и другото, което също бе възможно.
Един различен живот.
21.
ИЗПЛАШЕНИ ДО СМЪРТ
Свева се събуди с внезапен подскок и болезненото угризение на някой, който е заспал на поста си. Изпукването на една клонка я запрати от съня право към ужаса и вече съвсем будна, тя взе да се оглежда и ослушва.
Примигна. Зазоряваше се. През върхарите на дърветата прозираше небето, нежно и бледо. Колко ли време е спала? И тази прекършена клонка – дали наистина я чу, или е сънувала?
Замръзна и наостри уши. Наоколо цареше тишина. След няколко минути се поотпусна. Вече бяха в безопасност. Саразал още спеше; не ѝ трябваше да знае, че Свева се е унесла, и без това непрекъснато я гълчеше. Свева с въздишка опъна предните си крака, свити дотогава под тялото ѝ. Те бяха крехки като на млад елен и козината едва ги покриваше; тя беше по-дребната от двете момичета, по-младата. Досега все успяваше някак да се измъкне от работата и задълженията.