Дни на кръв и звездна светлина

Но това беше досега.

Зарече се, когато се приберат у дома, да стане самото съвършенство. Повече няма да сънува наяве, нито ще се прави, че не е чула, когато майка им я повика. Тяхната майка. Колко ли са разтревожени сега и тя, и цялото племе, дали се досещаха, че търговците на роби са ги отвели? Тъкмо бяха излезли да потичат, само двете, имаха нужда да поразвеят косите си на вятъра след цял ден превиване над стана. И точно Свева, по-бързата от двете, стана причина да се откъснат от останалите, увличайки се в бяг все по-надалече и по-надалече. На сестра ѝ не оставаше друго, освен да я догонва. Не можеше да я изостави – по-големите сестри не постъпват така. Вината беше на Свева.

Дали в племето ги мислят за мъртви? Прилоша ѝ, като си представи болката им. "Ние сме добре", помисли си и се съсредоточи върху тази мисъл с надеждата посланието ѝ да полети назад и да стигне до съзнанието на майка им. Нали казват, че майките имат изострена интуиция.

"Ние сме добре, мамо. Свободни сме. Ние сме свободни!"

Нямаше търпение да ѝ разкаже как точно се случи всичко, как ревенантите се спуснаха от небето като въплъщение на разплатата. Какво въплъщение само! Толкова бяха огромни, така ужасяващи. Е, един от тях не беше никак ужасяващ: висок, с дълги и остри рога, той взе ножа на мъртвия ангел и го сложи в ръката ѝ; беше истински красавец.

Ех, кой ли е имал по-чудна история! Ще я разкаже много бързо, преди Саразал да успее да се намеси. Нали и без това е по-добра в разказването на истории; помнеше и най-дребните подробности, като например как всички роби се изправиха като един и запяха. Събрани бяха от различни племена, но всеки знаеше думите от баладата за Войнолюбеца. Общият хор от гласовете им, помисли си Свева, бе като песента на самата земя: пръст и въздух, листа и ручеи, но също зъби и нокти. И ръмжене, и писък. Някои от поробените я плашеха не по-малко от самите поробители, но всеки от тях пое по своя си път, щом им свалиха оковите. Повечето се пръснаха на юг, въоръжени с мечове и камшици, за да предупреждават всеки срещнат за надвисналата опасност. Тяхната група пое на север и на запад. Свева на свой ред стисна ножа – и сега продължаваше да го държи в юмрук, прекалено голям за малката ѝ длан, за да го хване както трябва.