Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
От нейната удобна позиция на пода хората бяха обувки. През лятото – сандали. През зимата – ботуши. Моли Клок понякога носеше червени ботуши, високи чак до коленете, с платформи. Ей Джей беше черни кецове или маратонки. Ламбиаз носеше черни официални обувки. Исмей – цветни ниски, тип балеринки. Дениъл Париш бе кафяви мокасини с пискюлче.
Точно преди магазинът да отвори в десет сутринта, Мая отиваше до своето място – редичката с детски книги с картинки.
Когато се запознаваше с някоя книга, първо я помирисваше. После сваляше подвързията ѝ, вдигаше я до лицето си и я слагаше върху главата си. Книгите обикновено миришеха на сапуна на татко, на трева, на море, на кухненската маса и сирене.
Разглеждаше много внимателно картинките и се опитваше да разгадае историята от тях. Това беше изтощителна задача, но дори на три години тя вече разпознаваше някои от литературните тропи. Например знаеше, че в книжките с картинки животните невинаги са животни. Понякога представляват родители и децата им. Мечка с вратовръзка навярно беше таткото. Мечка с руса перука сигурно бе майката. Може да се каже много за историята от картинките, но те понякога могат да създадат и погрешно впечатление. Затова Мая предпочиташе да знае думите.
Ако никой не я прекъсваше, успяваше да се справи със седем книги до обяд. Но винаги имаше прекъсвания. Мая харесваше клиентите и се опитваше да бъде мила с тях. Разбираше много добре бизнеса, в който бяха с Ей Джей. Когато на нейната редичка идваха деца, винаги се стараеше да напъха книжка в ръцете им. Децата се замъкваха до касата и в повечето случаи техният придружител купуваше това, което носеха. "О, миличко, ти само ли си избра книжката?", питаха родителите с възторг.
Веднъж някой попита Ей Джей дали Мая е негово дете.
– И двамата сте чернокожи, но все пак е различно черно.
Мая запомни думите, защото забележката накара Ей Джей да отвърне с тон, какъвто преди никога не го бе чувала да използва с клиент.
– Какво означава "различно черно"?
– Не, не исках да ви обидя – отвърна човекът и после джапанките се отправиха към вратата и си тръгнаха, без да купят нищо.
Какво е "различно черно"? Мая погледна ръчичките си и се зачуди.
Имаше и други неща за чудене.
Как се научаваш да четеш?
Защо възрастните харесват книги без картинки?
Кога ще умре тати?
Какво има за обяд?
Обядът беше около един часа и идваше от закусвалнята. Тя беше тост със сирене. Ей Джей бе клуб сандвич с пуешко. Мая обичаше да ходи до закусвалнята, но винаги държеше Ей Джей за ръка. Не искаше да бъде оставена и забравена там.
Следобед рисуваше своите "ревюта" за книгите. Ябълка означаваше, че помирисаната книга е одобрена. Парченце сирене – че книгата е забавна. Автопортретът ѝ показваше, че е харесала картинките. Подписваше тези доклади МАЯ и ги подаваше на Ей Джей за одобрение.
Обичаше да пише името си.
МАЯ.
Знаеше, че последното ѝ име е Фикри, но все още не можеше да го пише.
Понякога, след като клиентите и служителите си тръгнеха, си мислеше, че с Ей Джей са единствените хора на света. Никой не ѝ се струваше толкова реален, колкото него. Другите хора бяха обувки за различни сезони, нищо повече. Ей Джей можеше да стигне тапетите, без да стъпва на стол, можеше да работи с касата, докато говори по телефона, можеше да вдига тежки кашони с книги над главата си, да използва невъзможно дълги думи и знаеше всичко за всичко. Кой можеше да се сравнява с Ей Джей Фикри?
Почти никога не мислеше за майка си.
Знаеше, че е мъртва. И знаеше, че смъртта е, когато легнеш да спиш и не се събудиш. Беше ѝ жал за майка ѝ, защото хората, които не се събуждат, не могат да слязат по стъпалата в книжарницата сутрин.
Мая знаеше, че майка ѝ я бе оставила в "Айлънд Букс" Но може би това ставаше с всички деца на определена възраст. Някои деца ги оставят в магазини за обувки. Някои в магазини за детски играчки. А някои в закусвални. И целият ти живот се определя от това в какъв магазин ще бъдеш оставен. Тя не искаше да живее в закусвалня.
По-късно, когато пораснеше, щеше да мисли за майка си повече.
Вечер Ей Джей се преобуваше и я слагаше в детската количка. Пристягаше я силно и това не ѝ бе приятно, но харесваше возенето и се опитваше да не се оплаква. Харесваше ѝ да чува учестеното от тичането дишане на Ей Джей. И ѝ харесваше да наблюдава как светът прелита бързо покрай нея. Понякога Ей Джей пееше. Понякога ѝ разказваше истории. Разказваше ѝ как е имал книга, наречена "Тамерлан", която струвала повече от всички книги в книжарницата, взети заедно.