Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Да го кажем така: това не е образцово-демонстративно отсичане на глава.
- С други думи казано, е аматьорско.
- Да, може да се каже и така, но днес не са много професионалните отсичания на глави - отново тази скъперническа усмивка.
- Знаеш какво имам предвид - каза сухо тя. - Правил ли го е и преди?
- Трудно е да се каже, но ако опреш нож до гърлото ми за по-точен отговор, ще кажа: „Не”. Да предположим, че убиецът е искал да отдели главата от тялото, колкото се може по-бързо и лесно. Тогава той, изглежда, не е имал представа с какво се захваща. Използвал е грешните инструменти, според мен са били брадва, която се е оказала малка, и доста остър, но все пак недостатъчно остър нож. Освен това е използвал неправилен подход. Изглежда така, сякаш по-скоро е сякъл с ножа, а не е рязал.
- Тоест убиецът не е имал намерение да обезглави жертвата, преди да е отишъл на местопрестъплението. Това ли искаш да ми кажеш?
- Или е това, или е искал отрязването на главата да отнеме колкото се може повече време. Във всичките тези отсичания и рязания има известен ритъм. Като че ли е изпитвал удоволствие от това.
- А нещо относно одраната кожа?
- Също не е ювелирно направено. Използвал е същия нож, с който е отрязал главата. На няколко места е навлязъл малко в мускулната тъкан. Фактът обаче, че е одрал кожата от тялото, а не е пипнал краката и ръцете, говори за наличието на известен опит. Възможно е да си имаме работа с ловджия или с някой, който работи в кланица. Не трябва да се изключва и лекар като мен.
- Ако трябва да обобщим с няколко думи, ти си склонен да мислиш, че преди не е опитвал да прави нещо подобно с жертвите си?
- Изводите ги оставям на вас. Във вашия отдел се получава по-добре.
Фелиша Стоун кимна.
- Обещаваш ли да побързаш с протокола за аутопсията?
- Днес ще ям сандвичите си на работното си място. Само ми обещай да не го казваш на никого - направи физиономия, изобразяваща побъркан учен, той. Получи се доста добре. В лицето му се прокрадна нещо от персонаж от старите филми на ужасите.
Тя се засмя. Хрумна й, че това бе първият й смях в тази стая.
Докато вървеше към вратата, в съзнанието й изведнъж изплува името му - Кнут Йенсен.
Можеше да се предположи, че е скандинавско. Толкова далече на юг бе рядкост.
Пресконференцията бе минала, бяха събрани първите показания на служителите в музея на Едгар Алън По, изследването на местопрестъплението бе в ход, а полученият от Фелиша Стоун устен доклад за аутопсията не съдържаше нищо ново. Въпреки кипенето в новинарските редакции в града, наводнилата интернет сензация и неспокойния й живот, в който от време на време нахлуваше гаденето, животът в полицейския участък сякаш поемаше но обичайното си русло. Бе настъпило време за продължителното и обстоятелствено съвещание. Време бе да се определи посоката на разследването и да се разпределят задачите. Този път в разговора, освен нея, участваха Джонс, Рейнолдс, Лаубах и Патерсън. Петимата представляваха следователската група, занимаваща се предимно с този случай. Разследването оставаше в ръцете на местната полиция и Джонс се канеше да отложи обръщането към ФБР за специализирана помощ поне до момента, в който не се изяснеше нещо ново. Фелиша разбираше, че това можеше да означава и „след дъжд - качулка”, защото Джонс не обичаше външните хора.
Съвещанието се състоя там, където и предишната пет-минутка, но с една съществена разлика, а именно че дежурният най-сетне бе направил нещо с климатика и сега можеше да се мисли, без да се трие леещата се като порой пот. Джонс бе формулирал основната си мисъл още в утринното си изказване. Отправната точка на разследването щеше да е предположението, че изборът на жертвата не е случаен. Между Ефраим Бонд и неговия убиец трябваше да има някаква връзка. Трябваше да се изясни характерът на тази връзка.
- Никой от служителите в музея не ми се наби на очи - каза Джонс. - А вие какво мислите?
- Сред тамошните мацки няма нито една, която да прилича на патологично жесток убиец - обади се Рейнолдс. Той, както обикновено, говореше, дъвчейки дъвка в такт с думите, и погледът му не спираше върху нищо конкретно. Поради това Рейнолдс изглеждаше по-съсредоточен, отколкото бе на практика. Той бе ненадминат в точността си при систематизацията, но не и мислител. Повечето пробиви в някои от случаите рядко се случваха, благодарение на това, че в главата му се появяваше нова мисъл, но често пъти бяха следствие от предварителната работа, която бе извършил. Именно на Рейнолдс бе възложено да поговори на сутринта с хората от музея. Рейнолдс бе казал: „мацки”, защото всичките служители в музея, освен самия Ефраим Бонд и приходящия реставратор, бяха жени на възраст от двадесет и четири до шестдесет и три години. Рейнолдс бе говорил с всичките служители. Бе се оказало, че не са толкова много. Две продавачки на билети, работещи на смени, продавачката от магазинчето за сувенири, три екскурзоводки - всичките студентки от факултета по английска литература, работещи на половин ден, секретарката на Бонд и същият онзи реставратор, който по принцип работеше в университета в Ричмънд и идваше веднъж месечно, за да поддържа в изправност експозициите от книги, мебели и други ценности.