Хайка за вълци

Към полунощ отидохме в джамията. Преди да влезем, Иван Пехливанов ми даде този револвер, ей тъй, за всеки случай. Подигнахме две плочи — нищо. Под третата бръкнах аз. Ръката ми потъна надолу, напипах нещо и като го видяхме на свещта, то жълтица. Търсихме още — няма. Другите бяха задигнати от някого. Или Шевкет беше минал да ги вземе, преди да забегне за Турция, или някой от ятаците. Жълтицата дадоха на мене. Твой късмет е, казаха, вземи си я. Иван Пехливанов и револвера си не поиска назад. Нека стои в тебе, каза, може да ти дотрябва.

Револверът скоро ми дотрябва. Една вечер Иван Пехливанов ме намери и ми каза, че трябва да свършим една работа. Отидохме в мерата на село Поток и заварихме там Делчо и още един човек. Погледнах го отблизо — Кръстьо Маринов от нашето село. Разбрах, че работата няма да е чиста, но нямаше как, тръгнах с тях. Беше по вършитба време, денем хората вършееха, а вечер пасяха конете си в стърнищата. На разсъмване, когато конярите спят най-дълбоко, Иван Пехливанов задели четири двойки коне и свали букаите им. Качихме се на конете и препуснахме към границата, а тя беше на половин час път. Там ни чакаха четири души, едни говореха български, други — влашки. Взеха конете и изчезнаха оттатък границата, а ние се върнахме в нашенската гора. Седнахме там. Иван Пехливанов извади пари и раздаде на всекиго по една пачка.

Кражбата на конете се разчу още същия ден, по селата плъзнаха полицаи и агенти, разпитват съмнителните и ги задържат в участъка. Скрих парите на сигурно място и си гледах работата на хармана. Иван Пехливанов беше заповядал да не се срещаме тримата, а ако се срещнем случайно някъде, да не се спираме и приказваме. Беше заповядал още никой нищо да не пипа на сама глава, когато трябва, той сам ще нареди как да действуваме. Добре, но Кръстьо разбива една вечер вратата на бакалницата и задига хиляда лева от касата. Свърши я аджамийската, хванаха го и го пратиха в затвора за три години. Иван Пехливанов се изплаши, не го свърта на едно място. Страх го беше Кръстьо да не ни издаде на разпита. Ако признае, че е работил с нас, и ни задържат, ще отричаш всичко, казва, иначе ще изгорим. Поуспокоихме се чак когато издадоха присъдата на Кръстьо и го туриха в затвора. Само че той не дочака да излежи присъдата си и избяга от затвора с още едно момче. Властта ги подгонва и те скитат месец-два нелегално из делиорманските гори. Веднъж се приближили до едно село и видели няколко момичета да копаят в една зеленчукова градина. Момичетата били балканджийки — надничарки. Отвлекли едното момиче, гаврили се с него известно време, после го убили и го оставили край една гора. Подир тази случка положението им става много тежко. Другото момче се запилява нанейде, Кръстьо останал сам и като няма къде, завръща се в село. Обадил се на Марко Дойнов и той го скрива у тях си.