Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Не мина неделя, откак се бяхме върнали в село, когато една нощ най-неочаквано пристигна и Кръстьо. Човекът, при когото го бяхме оставили, не можал да му извади паспорт и той се върнал. Докато стоеше в Пъндъклии, вестниците бяха писали, че се дават десет хиляди лева на онзи, който го залови или убие. Показах вестника на Иван Пехливанов. Той се засмя и каза, че сме си изпуснали късмета. Какво приказваш, рекох му, нали е наш другар? Бе то тъй е думата, казва. Кръстьо го беше страх да отиде у тях си и дойде у нас. Искаше да го прехвърлим в Сърбия. Мислехме и тъй, и инак, най-сетне Иван Пехливанов му каза, че да му направим канал чак до Сърбия, ще трябват пари и за да ги набавим, трябва да оберем ходжата в село Гевреклер. Ходжата беше богат човек, щяхме да отидем само тримата, та каквото вземем, да не го делим на много хора. Кръстьо се съгласи. Тръгнахме една нощ към границата и още не бяхме излезли от лозята, Иван Пехливанов стреля в гърба на Кръстя. Като стреля, толкоз се изплаши, че хукна да бяга и да вика нещо. Едвам го настигнах и успокоих. Изтеглихме трупа на Кръстя към пътя и се върнахме в село. На сутринта Иван Пехливанов се предаде в общината. Закараха го в града, дадоха му десет хиляди лева и го направиха стражар. От тези пари на мене не даде нито лев. По-късно като стражар той открадна оръжие от склада на полицията и го туриха в затвора.
Подир него аз станах главатар на бандата и както по-рано продължавахме да шетаме оттатък и отсам границата. Бандата ни беше всичко пет души и за да си осигурим ятаци, разправяхме на хората, че работим от името на Карадемирев. Полицията излови някои от хората му, него не можа да хване и той отново почна да върлува. Септемврийското въстание беше потушено, времената станаха още по-мътни, имаше много недоволства. Карадемирев лъжеше народа, че се бори срещу правителството на Цанков, и много комунисти и земеделци му станаха ятаци. Имаше ятаци и в Румънско, тъй че и там действуваше свободно. Покрай него и нас ни укриваха, съобщаваха ни в кое село кой човек е по-богат, колко стражари има.
Веднъж решихме да оберем кмета на Еничешме. Той беше куцовлах. Богат беше и много мръсен човек. Изтезаваше нашите българи, грабеше ги и ги насилваше да станат румънци. Като него ги имаше много из Добруджа, ятаците ни съобщаваха къде какво престъпление е извършено и кой го е извършил. Имаше бити и убити хора, имаше пратени по затворите. Имаше и такъв случай. Конете на един наш българин влизат в нивата на румънец и поотъпкват малко на края. Онзи вдига пушката и на място убива двата коня. Намерихме го на същата нива по жътва. Привечер жена му си отиде в село, той остана да пасе конете си. Вързахме устата му с кърпа и го обесихме на крушата с краката нагоре. Сетне заклахме конете и запалихме житото му. Имотът на колонистите беше събран на едно място. Зимни и летни посеви все на едно. Казваха му кадастра. Житото изгоря до клас, а онзи виси на крушата. Свалили го жив, ама опърлен.
Подир някое време научихме, че бирникът в едно село изнасилил едно наше момиче, защото пеело песента на Стефан Караджа. „Караджа дума Русанки“, има такава песен. Момичето турило край на живота си, удавило се в кладенеца. Не щеш ли, туй момиче излезе лелина дъщеря на един от нашите. Жельо се казваше, беше избягал от румънците преди няколко години. Пламна този човек, не можем да го удържим. Ако не дойдете с мене, казва, самичък ще отида и ще видя сметката на моканина. Дигнахме се една нощ и пристигнахме в селото му. Отидохме у тях, поприказвахме с майка му и баща му, хапнахме и отпочинахме. Казаха ни, че бирника вечер го пазели жандармеристите. Стопаните на къщата бяха избягали в България. Жельо я познаваше като своя, защото като малък играел с децата на тези хора и често спял у тях. Месечина нямаше, но светло беше, на небето — звезда до звезда. На долния кат светеше прозорецът, там спял караулът. Трябваше да пипаме тихо, без изстрел, защото селото беше голямо, имало жандармерийска част от двайсетина човека. Бирникът не бил женен, прислужвала му една стара жена, спяла и тя в къщата. То се знае, въоръжен ще е човекът и залостен отвътре, тъй че ще стреля, като види зор, и ще вика за помощ. Взехме и половин тенекия газ, та ако не успеем да го пипнем, барем къщата му да запалим.