Японският любовник

Алма Беласко се наслаждаваше на закуската си, без да бърза, гледаше новините по телевизията и после отиваше на йога или се разхождаше един час. След като се върнеше, си вземаше душ, обличаше се и когато наближеше часът, в който идваха да почистят, отиваше в клиниката да помага на приятелката си Кати. Най-доброто лечение на болката беше пациентите да са заети с някакво занимание и да се движат. Кати винаги имаше нужда от доброволци в клиниката и беше помолила Алма да води занятия по рисуване на коприна, но това предполагаше пространство и материали, които тук никой не можеше да осигури. Кати отказа да приеме готовността на Алма да поеме всички разходи, защото това не би се отразило добре на достойнството на участниците – никому не се нрави да е обект на милосърдие, каза тя. При това положение Алма реши да използва опита си от тавана в Сий Клиф с Натаниел и Ичимей за импровизиране на театрални постановки, които не изискваха средства и предизвикваха бурен смях. Три пъти седмично ходеше в ателието си да рисува с Кирстен. Рядко се хранеше в стола на "Ларк Хаус", предпочиташе да вечеря в близките ресторанти, където я познаваха, или в апартамента си, когато снаха ѝ ѝ изпращаше по шофьора някое от любимите ѝ ястия. Ирина осигуряваше задължителните храни: свежи плодове, овесени ядки, пълнозърнест хляб, мед. Нейно задължение беше също да класира документи, да пише под диктовка, да пазарува и да носи прането на пералня, да придружава Алма по работа, да се грижи за котката, за програмата за деня и да организира не особено активния социален живот. Често Алма и Сет я канеха на задължителните неделни обеди в Сий Клиф, когато семейството проявяваше уважението си към "матриарха". За Сет, който по-рано изнамираше какви ли не извинения, за да се появи на масата чак за десерта, тъй като дори и той не би дръзнал напълно да отсъства, присъствието на Ирина оцветяваше семейните обеди в бляскави цветове. Той продължаваше упорито да я преследва, но понеже резултатите не бяха впечатляващи, успоредно с това излизаше и с бивши свои приятелки, които с готовност понасяха непостоянството му. Отегчаваше се с тях и не успяваше да събуди ревността на Ирина. Както казваше баба му, защо да се хабят патрони за лешояди – това беше друга от онези тайнствени мъдрости, които се произнасяха в дома "Беласко". За Алма тези семейни сбирки започваха с радостната илюзия, че ще види близките си, и по-специално внучката си Полин, понеже внука си Сет виждаше сравнително често, но много пъти роднините ѝ натежаваха като олово, защото всяка тема ставаше повод за спречкване, ала не защото не се обичаха, а поради лошия навик да спорят за глупости. Сет търсеше да предизвика или скандализира родителите си; Полин се отдаваше на различни каузи от рода на противопоставяне на обрязването на гениталии или на кланиците за животни, като обясняваше случващото се там в най-малки подробности. Дорис се стараеше да предложи най-сполучливите си кулинарни експерименти и затова обедите приличаха на пищни банкети, но след тях тя се затваряше да плаче в стаята си, защото никой не ги оценяваше. Добрият Лари балансираше на ръба, за да предотврати търканията. Бабата използваше Ирина за смъкване градуса на напрежението, понеже пред чужди хора, независимо че в случая това бе само една незначителна служителка в "Ларк Хаус", семейство Беласко винаги се държаха възпитано. На момичето къщата дворец в Сий Клиф се струваше изпълнена с екстравагантен лукс – шест спални, два салона, библиотека с лавици книги по всички стени, двойни мраморни стълби и градина, достойна за палат. Не забелязваше бавната развала на почти вековното ѝ съществуване, тъй като въпреки бдителните си грижи, Дорис едва успяваше да държи под контрол ръждата на декоративните железни решетки, издутините по пода и стените, понесли няколко земетресения, напуканите плочи и следите от термити по дървените мебели. Къщата се издигаше на прекрасно място на носа между Атлантическия океан и залива на Сан Франциско. В зори плътната мъгла, идваща на валма откъм морето подобно на лавина от памук, скриваше напълно моста "Голдън Гейт", но по-късно се разсейваше и тогава стройната структура от червено желязо изпъкваше на фона на осеяното с чайки небе толкова близо до градината на дома "Беласко", че човек имаше чувството, че може да я стигне с ръка.