Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Алан и Естебан деляха една работническа барака до фабриката и бързо се сприятелиха. Естебан разказа на Алан драматичната си история. Срещнал едно момиче на някакво тържество и тайно започнал сравнително невинна връзка с нея, без да знае, че тя е дъщеря не на кого да е, а на самия министър-председател Мигел Примо де Ривера. А той не бил човек, с когото можеш да спориш. Управлявал страната както му скимне, а кралят бил просто безгласна буква. „Министър-председател“ било просто учтив израз за „диктатор“. Дъщеря му обаче била страшна мадама!
Работническото потекло на Естебан никак не се понравило на потенциалния му тъст. По време на своята първа и последна среща с Примо де Ривера Естебан бил уведомен, че има две възможности. Първата била да изчезне колкото се може по-далеч от Испания, а втората – да получи куршум в тила.
Докато министър-председателят свалял предпазителя на пушката си, Естебан отвърнал, че е взел решение в полза на възможност номер едно, и начаса излязъл от стаята заднешком, без да открива тила си за мъжа с пушката и без да поглежда към обляната в сълзи девойка.
Колкото се може по-далеч от Испания, мислел си Естебан, и се насочил на север, след това още пò на север и накрая толкова на север, че езерата замръзвали през зимата. Тогава решил, че трябва да се е отдалечил достатъчно. Така се установил в Швеция. Преди три години бил назначен във фабриката благодарение на един католически свещеник, който му превеждал, и Бог да му прости, на една измислена история, че в Испания се е занимавал с взривни вещества, докато в действителност опитът му се ограничавал до бране на домати. С времето Естебан научил приличен шведски и станал сносен пиротехник.
А сега, с помощта на Алан, се превърна в истински професионалист.
Алан се чувстваше като у дома си в работническата барака. След една година се научи да води разговор на испански на основни теми. След още две години испанският му беше почти безгрешен. Ала минаха цели три години, преди Естебан да се откаже от опитите си да го вербува за своята испанска версия на пролетарски интернационализъм. Опита какво ли не, но Алан не се поддаваше. Тази част от личността на най-добрия му приятел оставаше загадка за Естебан. Не че Алан беше на противоположното мнение относно световните събития. Не, той чисто и просто нямаше мнение по тези въпроси. Или може би точно в това се състоеше мнението му? Накрая на Естебан не му оставаше нищо друго, освен да се примири с мисълта, че не може да разбере приятеля си.
Алан, от своя страна, имаше същия проблем. Естебан беше добър другар. Не беше виновен, че проклетата политика му е промила мозъка. Определено не беше единственият.
Времето минаваше, сезоните се меняха, докато един ден животът на Алан пое в друга посока. Естебан научи, че Примо де Ривера е подал оставка и е напуснал страната. Сега в Испания щеше да има истинска демокрация, може би дори социализъм, и Естебан не искаше да пропусне промяната за нищо на света.
Затова започна да обмисля да се върне в родината си възможно най-скоро. Ситуацията във фабриката се влошаваше, поръчките намаляваха, защото сеньор Пер Албин беше решил, че няма да има повече войни. Според Естебан и двамата пиротехници скоро щяха да бъдат уволнени, така че той предложи на Алан да го придружи в Испания.
Алан се замисли. От една страна, революциите не го интересуваха ни най-малко, нито испанската, нито която и да била друга. Според него една революция водеше единствено до нова, но в обратната посока. От друга страна обаче, Испания се намираше в чужбина, както и всички останали държави по света с изключение на Швеция, а след като през целия си живот беше чел за чужбина, нямаше да е зле да я види със собствените си очи. По пътя може би дори щяха да попаднат на един-двама негри.
Когато Естебан му обеща, че ще срещнат поне един негър на път за Испания, Алан нямаше друг избор, освен да се съгласи. Двамата приятели преминаха към обсъждане на по-практическите задачи, които им предстояха. Единодушно стигнаха до извода, че собственикът на фабриката е „глупав проклетник“, който не заслужава да бъде уведомен за плановете им. Затова решиха да изчакат, докато си получат седмичната надница, и след това тихомълком да си оберат крушите.
И така, следващата неделя Алан и Естебан станаха в пет сутринта, за да тръгнат с колелата си на юг, в посока Испания. По пътя Естебан искаше да минат покрай къщата на собственика, за да изсипе резултата от сутрешното си посещение в тоалетната – и в течен, и в твърд вид – в каната с мляко, която рано всяка сутрин доставяха пред входа. През всичките тези години собственикът и двамата му сина бяха наричали Естебан „маймуна“.