Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
„Греамит ли си? — чудеше се тя. — Би ли ме удавил в торните резервоари, след като си ме използвал?“ И дали я интересуваше всъщност? Той не беше красив. Не беше японец. Беше нищо. И въпреки това ужасните му очи я приковаваха със същата сила и воля като при Гендо-сама.
— Какво искате да знаете? — прошепна тя.
— Твоят белоризец е споменал нещо за генетично хакерство — каза гайджинът. — Помниш ли какво?
— Хай. Да. Стори ми се изключително горд със себе си. Донесе торба с новосъздадени плодове. Подари по един на всички момичета:
Нов интерес припламна в очите на гайджина. Интерес, който стопли сърцето на Емико.
— Как изглеждаха плодовете? — попита той.
— Червени бяха, струва ми се. Със… с конци. Дълги конци.
— Зелени косъмчета? Толкова дълги? — Показа ѝ един сантиметър с пръсти. — И плътни?
Тя кимна.
— Да. Точно такива бяха. Каза, че плодовете се наричали нго. И че ги е създала леля му. И че щели да я издигнат в протектор на Невръстната кралица, в Сомдет Чаопрая, заради приноса ѝ за добруването на кралството. Много се гордееше с леля си.
— И е дошъл при теб — подсказа ѝ мъжът.
— Да. Но по-късно. След като приятелите му си отидоха.
Бледоликият поклати нетърпеливо глава. Не се интересуваше от такива подробности — не искаше да знае за нервността в очите на младежа, как я беше поискал от мама-сан, как бяха пратили Емико да го чака горе, където той я последва доста по-късно, така че никой да не направи връзката.
— Какво друго каза за леля си? — попита той.
— Само че работела за министерството.
— И нищо друго? Къде ѝ е лабораторията? Къде са опитните полета? Нищо такова?
— Нищо.
— Това ли е всичко? — Гайджинът се обърна раздразнено към Роли. — За това ли ме повика?
Роли се отърси от унеса си.
— Фарангът — подсказа ѝ той. — Кажи му за фаранга.
Емико се обърка.
— Какво? — Помнеше младежа, помнеше хвалбите му за лелята. Как щяла да получи повишение и голям бонус заради работата си върху плодовете нго… но не помнеше нищо за никакъв фаранг. — Не разбирам.
Роли остави лулата и се навъси.
— Нали рече, че казал нещо за фарангски генехакери, чужденци.
— Не — поклати глава Емико. — Нищо не е казвал за чужденци. Съжалявам.
Гайджинът се намръщи.
— Уведоми ме, когато изровиш нещо, което си струва времето ми, Роли. — Посегна за шапката си и понечи да стане.
Роли я изгледа ядосано.
— Нали каза, че имало генехакер фаранг ма!
— Не… — Емико отново поклати глава. — Чакайте! — Протегна ръка към гайджина. — Чакайте. Кун, почакайте, моля. Знам за какво говори Роли-сан. — Пръстите ѝ докоснаха за миг ръката му и гайджинът се дръпна като опарен, отмести се с отвращение извън обсега ѝ.
— Моля ви — примоли се тя. — Не разбрах какво ме пита. Момчето не каза нищо за фаранги. Но спомена едно име… може и да е било чуждоземско. — Погледна Роли за потвърждение. — Това ли имаше предвид? Странното име? Може да е било чуждестранно, да? Не тайландско. Нито китайско или тайванско…
Той я прекъсна.
— Кажи му каквото каза на мен, Емико. Това искам от теб. Кажи му всичко. До последната подробност. Точно както разказваш на мен след сеанс с клиент.
Тя го направи. Гайджинът седеше и я слушаше с подозрение, докато тя му разказваше всичко с подробности. За това колко нервен беше младежът, как първо не можеше да я погледне, а после не можеше да свали поглед от нея. Как говореше ли, говореше, защото ерекцията му я нямаше никаква. Как я гледаше, докато тя се съблича. Как говореше за леля си. Опитваше се да впечатли една курва, при това курва от Новите хора, и колко глупаво и странно ѝ се беше сторило това, и как тя беше скрила мислите си от него. Накрая стигна до онази част, която накара Роли да се усмихне доволно, а бледоликия с шева да опули очи.
— Младежът каза, че мъж на име Ги Бу Сен им давал спецификации, но леля му скоро открила, че ги лъже. А после дошъл пробивът с нгото. Ги Бу Сен нямал почти никакъв принос за нгото. В крайна сметка, цялата заслуга била на леля му. — Емико кимна. — Това ми каза. Ги Бу Сен ги мамел, но леля му се досетила, понеже е гениална.
Мъжът с белега я гледаше изпитателно: Студени сини очи. Кожа бледа като на труп.