Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Всичко друго, но не и това. Всичко друго...
Ръката на Роуан докосна нейната.
– Ще го спася – пророни той.
– Не бих те молила за такова нещо, ако не беше... Дориан е жизненоважен. Загубим ли него, губим подкрепата на Адарлан.
И един от малкото магьосници, способни да се опълчат на Морат.
Роуан кимна мрачно.
– Тук съм, за да ти служа, Елин. Не се извинявай, че ми възлагаш мисия.
Защото само Роуан, яхнал ветровете с магията си, можеше да достигне Рифтхолд навреме. Но нищо чудно вече да закъсняваше. Тя преглътна сухо, борейки се с чувството, че изтръгват света изпод краката й.
Бегло движение в началото на гората привлече погледа й и Елин надзърна с умишлено безизразно лице към предмета, оставен от малки вретеновидни ръчички в корените на един чворест дъб. Никой от другите дори не надникна в тази посока.
Роуан приключи с подготовката на оръжията си и стрелна Елин и Едион с воинска прямота.
– Къде да се срещнем, след като измъкна принца?
– Бягайте на север – рече Едион. – Стойте настрана от Ферианската падина.
Дароу изникна в другия край на поляната и извика заповеднически Муртауг.
– Не! – отсече Елин.
Двамата воини се обърнаха към нея.
Очите й гледаха на север през пороя и светкавиците.
Нямаше да стъпи в Оринт; нямаше да види дома си.
Намери ми съюзници, беше й наредил презрително Дароу.
Не смееше да види какво са й оставили Малките хора под сянката на бруленото от поривистия дъжд дърво, стоящо на няколко стъпки от нея.
– Ако имаш доверие на Рен – обърна се към Едион тя, – кажи му да стигне до Гибелния легион и да го подготви за настъпление откъм север. Щом ние няма да ги водим, воините ти ще трябва сами да заобикалят заповедите на Дароу.
Едион вдигна вежди.
– Какво си намислила?
Елин посочи с брадичка към Роуан.
– Осигури кораб и отплавайте на юг с Дориан. По суша е твърде рисковано, но по вода ветровете ти могат да ви отведат до Залива на Черепа за няколко дни.
– По дяволите! – въздъхна Едион.
Но Елин посочи през рамо към Рен и Муртауг и каза на братовчед си:
– От теб знам, че тези двамата поддържат връзка с капитан Ролф. Накарай някой от тях да ни напише препоръчително писмо. Още сега.
– Мислех, че ти познаваш Ролф – отбеляза Едион.
Елин му се усмихна мрачно.
– Двамата с него се разделихме... с лошо, така да се каже. Но ако можем да го спечелим на наша страна...
– Ще имаме малка флота, която да обедини Севера и Юга, да преодолее блокадите – довърши вместо нея Едион.
И добре че беше отмъкнала всичкото онова злато от Аробин, за да им плати.
– Заливът на Черепа може да е единственото безопасно укритие в момента. Оттам ще се свържем с другите кралства. – Не посмя да им каже, че Ролф всъщност можеше да им предложи много повече от флота блокадоразбивачи, стига тя да изиграеше добре картите си. Вместо това се обърна към Роуан: – Чакай ни там. Тази вечер потегляме към брега, откъдето ще отплаваме към Мъртвите острови. Ще пристигнем две седмици след теб.
Едион стисна рамото на Роуан за сбогом и тръгна към Рен и Муртауг. След малко старецът вече куцукаше към странноприемницата, а Дароу крачеше до братовчед й, търсейки отговори.
Интересуваше се я само Муртауг да напише препоръчителното писмо до Ролф.
Най-сетне насаме с Роуан, Елин каза:
– Дароу очаква да приема заповедта му със сведена глава. Но ако успеем да съберем армия в Юга, ще можем да изтласкаме Ераван право към мечовете на Гибелния легион.
– Не е сигурно, че дори това ще убеди Дароу и останалите...
– За това ще мисля по-късно – поклати глава тя, разпръсквайки дъждовна вода край себе си. – Засега нямам намерение да губя войната, защото на някакъв си дъртак му харесва да си играе на крал.
Роуан се усмихна някак свирепо, дяволито. Приведе се и докосна устните й със своите.
– Аз също нямам намерение да му отстъпвам трона, Елин.
Тя пророни само:
– Върни се при мен.
Мисълта за касапницата, която го очакваше в Рифтхолд, пак я връхлетя. Богове... о, богове! Ако нещо му се случеше...
Той погали бузата й с кокалчето на показалеца си и обходи устните й с палец. Тя опря длан в мускулестите му гърди, точно на мястото, където висяха двата флакона с отрова. За част от секундата й хрумна да изпари смъртоносната течност в тях.
Но ако заловяха Роуан, ако заловяха Дориан...
– Не мога... не мога да те пусна...
– Можеш – прекъсна я той, без да оставя място за спор. Гласът на принца командир. – И ще ме пуснеш. – Палецът му отново описа устните й. – А като ме намериш, на всяка цена ще се отдадем на онази дълго чакана нощ. Не ме интересува къде, нито кой ще ни види. – Той долепи устни до врата й и пророни до мократа й кожа: – Ти си моето Огнено сърце.