Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Съблекалнята беше ярко осветена и във въздуха се носеше лек приятен аромат. Марта видя една тъмнокоса жена, която се преобличаше, и малко по-нататък – още една, която излизаше от душовете. Нямаше никой друг. Толкова рано сутринта бяха заети само няколко от сейфовете. Марта си взе душ, облече си банския костюм и влезе в басейна. Но не беше успяла да направи и една дължина, когато светлините започнаха да примигват. Тя спря, изкачи се по стъпалата навън от басейна и се върна в съблекалнята. Лампите вътре бяха угаснали и мина известно време, преди да светнат отново. Марта пробва да отвори сейфа с пластмасовата карта, но ключалката не реагира. Тя се усмихна на себе си, сложи халата си и се върна до рецепцията. Там светеше.
– Сейфът ми не се отваря – каза Марта.
– Ще го оправим – отговори рецепционистката.
– Но къде да сложа скъпоценностите си?
– Можете да ги оставите тук – предложи момичето и посочи към шкафа, който беше точно зад него.
Беше масивна метална мебел, боядисана в бяло.
– Но нали нещата ви вече са заключени в сейфа? – сети се рецепционистката.
– О, да – каза Марта. – Бях забравила.
– Е, как беше? – попита Ана-Грета след няколко минути, когато приятелката й се върна в апартамента.
Двете с Кристина все още не бяха приключили със закуската и седяха по халати. Кристина вдигна плетката на Марта и докато я държеше в ръцете си, каза.
– Това беше на дивана. Няма ли най-сетне да свършиш с тази плетка, за да седнем, без да рискуваме да се убодем?
– Извинявайте, винаги забравям. Плета жилетка – обясни Марта и прибра преждата и иглите си.
После си наля чаша кафе. Тук нямаше никакви ограничения, така че можеше да изпие толкова чаши, колкото й се иска.
– Когато сейфовете не работят, момичето на рецепцията прибира скъпоценностите в шкафа зад себе си, точно както си мислехме – съобщи Марта.
– Добре. Колко скъпоценности ще се съберат в този шкаф? – поиска да узнае Ана-Грета.
– Доста – отговори неопределено Марта.
Кристина я погледна със съмнение, взе си една шоколадова гофрета и я размаха в ръката си.
– Изглеждате доволни, но всъщност допуснахме голяма грешка – каза тя. – Дойдохме тук, за да крадем от богатите, но самите ние сме заели най-скъпите апартаменти.
Настъпи кратко мълчание, докато останалите осмислят думите на Кристина.
– Не е лесно за пръв път да станеш престъпник – оправда се Марта и също си взе една шоколадова гофрета.
В такива моменти беше съвсем оправдано да се яде шоколад.
– Трябваше да резервираме друга стая и да чакаме да дойде някоя наистина голяма звезда – настоя Кристина. – Някой богат прочут артист, монарх или президент.
– На нашата възраст не е лесно да мислим за всичко – отговори Марта. – Да избягаме от дома и едновременно с това да организираме обир. Трябва да действаме последователно.
– От друга страна, в момента цената на златото е много висока – каза Ана-Грета. – Три дебели златни гривни веднага ще се продадат за сто хиляди крони.
Изглеждаше горда, че беше успяла да демонстрира колко бързо може да смята наум.
– Не забравяйте, че обирът трябва да бъде достатъчно голям, за да ни вкарат в затвора – изтъкна Кристина.
След като беше разбрала, че според Греблото затворът наистина беше добра идея, Кристина беше много по-запалена по въпроса.
– Ще отидем до спа центъра на обяд, когато е най-пълно – предложи Марта. – По това време шкафът на рецепцията вече ще е претъпкан със злато.
Всички се съгласиха с това. След като се облякоха, Марта слезе при Умника, за да обсъдят плана за последен път. Умника й показа чертежите си.
– На това място съм направил късо съединение – посочи той. – Ще мине доста време, преди някой да открие къде точно е прекъсната електрическата верига на сейфовете.
Умника посочи друго място на чертежа, където имаше някакви странни линии.
– А захранването на басейна и парната баня е само временно свързано. За две секунди мога да прекъсна всичко. Скочът е страхотно изобретение!
Изглеждаше толкова въодушевен, че Марта си помисли колко й прилича на малко момче, седнало да играе на компютъра.
– Ами ако нещата не се развият по план? – попита тя.
– Ако нещо се обърка, просто ще трябва да измислим нов план – отговори Умника и потупа чантата си. – А тук имам и някои резервни инструменти.
На вратата се почука и в стаята влезе Греблото. Изглеждаше така, сякаш току-що е станал от сън, и от него се разнасяше миризма на чесън. Той забеляза двете найлонови пликчета, оставени на масата.