Върховният повелител

Разнесе се почукване на вратата и той се спря. Върна се зад бюрото си и прочисти гърлото си.

— Влез.

Савара влезе, сърдечно усмихната. „О, тя знае, че е красива, и как да използва това, за да постигне целите си” – помисли си той. Лицето му остана безизразно.

— Серини – каза тя.

— Савара. Чух, че сте поспортували с един от моите хора.

Между веждите й се появи лека гънка.

— Да, беше енергичен, но той имаше по-голяма нужда от тренировка, отколкото аз. – Тя направи кратка пауза. – Останалите може би щяха да са по-голямо предизвикателство.

Сери успя да сдържи усмивката си. Жената беше успяла да види повече от един шпионин – значи беше много наблюдателна.

— Късно е да го проверяваме – каза той, свивайки рамене. -Вече им дадох друга задача.

Гънката между веждите й се задълбочи.

— А какво става с роба? Не извърши ли убийство?

— „Роба”? – повтори Сери.

— Мъжът, който замени последния убиец.

„Интересно – помисли си Сери. – Роб на кого?”

— Той уби, точно както ти каза – потвърди младежът.

Очите й проблеснаха триумфиращо.

— Значи ще приемеш помощта ми?

— Можеш ли да ни отведеш до него?

— Да – отговори тя без никакво колебание.

— Какво искаш в замяна?

Тя пристъпи към бюрото му.

— Да не казваш нищо за мен на господаря си.

По гърба му плъзна хлад.

— Моят господар?

— Онзи, който ти е наредил да убиваш всички тези хора — каза тя меко.

Тя не би трябвало да знае за него. Тя не би трябвало дори да знае, че Сери действа по чужди заповеди. Това променяше всичко. Младежът скръсти ръце и я изгледа внимателно. Когато се зае да разследва нейната полезност, без да се допита до онзи, който бе организирал преследването на убийците, не мислеше, че поема особено голям риск. Сега му се искаше да беше обмислил нещата по-добре.

Тази жена знаеше твърде много. Налагаше се да изпрати най-големия си майстор на ножа, за да се разправи с нея. Или самият той да я убие. Веднага.

Въпреки разсъжденията си, Сери знаеше, че няма да го направи „И не само защото тя ми е интересна – помисли си той. – Трябва да науча откъде знае толкова много за поръчението ми. Ще изчакам, ще я наблюдавам, и ще видя до какво ще доведе това”.

— Нали не си му разказвал за мен? – попита тя.

— Защо не искаш той да научава за теб?

Изражението й стана мрачно.

— По две причини. Тези роби мислят, че ги преследва само един враг. Ще ми бъде по-лесно да ти помогна, ако не знаят, че съм тук. Освен това в моята страна има хора, които ще страдат, ако господарите на робите научат, че съм тук.

— И ти си мислиш, че тези роби ще научат за теб, ако моят „господар” както го наричаш ти, узнае?

— Може би. А може би не. Предпочитам да не поемам този риск.

— Молиш ме за това едва сега. Може вече да съм казал на клиента си за теб.