Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Каза ли му?
Той поклати глава. Тя се усмихна с явно облекчение.
— Така и очаквах – че няма да му кажеш, преди да разбереш дали мога да направя това, което казах, че ще направя. Е, имаме ли сделка, както се изразявате вие, Крадците?
Сери отвори чекмеджето на бюрото си и извади ножа й. Чу как тя си пое дъх. Скъпоценните камъни върху ръкохватката блестяха на светлината на лампата. Младежът плъзна ножа по масата.
— Довечера ще проследиш този човек. Само това. Няма да го убиваш. Искам да съм сигурен, че е този, който казваш, че е. В замяна на това аз ще си държа устата затворена. Засега.
Савара се усмихна, очите й проблеснаха от нетърпение.
— Дотогава ще почивам в стаята си.
Докато я наблюдаваше как плавно върви към вратата, Сери почувства как сърцебиенето му се ускорява. „Колко ли мъже са си губили ума по тази походка — или по тази усмивка? — запита се той. – Обзалагам се, че някои са загубили нещо повече от ума си.
Но с мен няма да се случи същото. Ще я наблюдавам много внимателно”.
Сония затвори книгата, която се опитваше да чете, и огледа библиотеката. Беше й твърде трудно да се концентрира. Мислите й продължаваха да се връщат към Акарин и към летописите.
Беше минала седмица, откакто й бе дал книгите, и още не се беше върнал да си ги вземе. Тя не можеше да намери спокойствие при мисълта за това какво лежи на бюрото в стаята й, покрито с купчина записки. Нямаше да може да се отпусне, докато той не се върнеше.
От друга страна, тя се боеше да се изправи срещу Акарин отново. Боеше се от разговора, който щеше да последва. Щеше ли да й донесе той още книги? Какво щяха да съдържат те? Засега й беше показал само части от забравена история. Нямаше инструкции как да се използва черната магия. Тайният сандък, който летописецът беше заровил – вероятно същият сандък, който архитектът лорд Корин беше открил и заровил отново – сигурно съдържаше достатъчно информация за „тайното оръжие” и за това как да се изучи черната магия. Как трябваше да постъпи тя, ако Акарин й дадеше да чете една от тези книги?
Изучаването на черната магия беше нарушение на законите на Гилдията. Ако тя установеше, че чете инструкции за използването на черна магия, би трябвало незабавно да прекрати четенето.
— Виж, лорд Ларкин – чу се женски глас наблизо.
Сония се огледа и забеляза движение накрая на редицата с рафтове. Там беше застанало някакво момиче, полускрито зад един от прозорците на Ученическата библиотека.
— Учителят по архитектура? – попита друг момичешки глас. – Никога преди не съм го заглеждала, но виждам, че има доста приятна външност.
— И все още е неженен.
— От това, което съм чувала, не е много заинтересован от женитбата.
Последва кикот. Сония се надигна от креслото и разпозна първото момиче – тя беше една от петокурсничките.
— О, виж! Това е лорд Дарлен. Готин е!
Другата девойка възкликна одобрително.
— Жалко, че е женен!
— Аха – съгласи се първото момиче. – А какво мислиш за лорд Ворел?
— Ворел? Сигурно се шегуваш!
— Не си падаш по воини-здравеняци, а?
Сония предположи, че момичетата наблюдават магьосниците, насочващи се към Вечерната зала. Тя слушаше развеселена как двете обсъждат достойнствата на младите преподаватели.
— О, не... виж там... Този вече не бих го отказала!
— О, да! – съгласи се другата шепнешком. – Виж, спря се да говори с Директора Джерик.
— Но той е малко... студен.
— Сигурна съм, че мога да го поразгорещя!
Девойките се засмяха лукаво. Умълчаха се отново, после едната въздъхна замечтано.
— Толкова е красив. Жалко, че е твърде стар за нас.
— Не знам – отговори другата. – Не е чак толкова стар. Братовчедка ми е омъжена за много по-възрастен. Може да не му личи, но Върховният повелител е на не повече от трийсет и три – трийсет и четири.
Сония застина от изненада. Те говореха за Акарин.
Но разбира се, те не знаеха какво представлява той. Виждаха неженен мъж, който беше загадъчен, могъщ и...
— Библиотеката затваря!
Сония скочи на крака. Обърна се и видя лейди Тия, библиотекарката, която вървеше по пътеката между книжните рафтове. Когато минаваше покрай Сония, Тия се усмихна. Момичетата до прозореца въздъхнаха за последно и излязоха.
Сония събра книгите и бележките си. Вдигна ги, поколеба се и погледна отново към прозореца. Дали той беше все още там?
Тръгна към стъклото и погледна навън. Наистина, Акарин все още говореше с Джерик. Челото му беше смръщено. Въпреки че изражението му беше учтиво, то не издаваше с нищо мислите му.