Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Алис се засмя така силно, че се задави с хляба.
Емили я потупа по гърба.
– Не си забавна.
– Не, милейди, но вашият коментар със сигурност беше – каза тя, докато се покашляше, за да прочисти гърлото си. – Рядко знам да сте била дръзка.
Емили прехапа устни палаво.
– Знам. Това, което казах, е ужасно.
– Ужасно или не, ако милейди иска да хване гарвана, трябва да заложи капан. Никой не е залагал успешен такъв, като е бил плах с примамката. – Алис стана и издърпа роклята на Емили, за да свлече деколтето ѝ надолу.
– Алис! – каза настойчиво Емили, като се опита да го издърпа обратно на мястото му.
– О, само малко – каза тя, приглади воала на Емили и издърпа една къдрица от косата ѝ, за да я освободи и да падне от дясната страна на лицето ѝ.
Алис наведе глава, за да огледа лицето на Емили, после присви очи.
– Не. – Тя тръсна глава. – Твърде монашески за нашите намерения.
Алис се протегна и откопча воала от косата ѝ. След това сложи фуркетите в уста, приглади косата на Емили с ръце, като ѝ придаде леко пухкав вид.
Алис отново я изучава няколко секунди, преди да кимне и да махне фуркетите от устата си.
– Ето. Хубава като ангел. Но помни, не ангелски мисли трябва да имаш.
Емили завъртя очи.
Алис пощипа бузите на Емили за малко цвят.
– Навлажнете устни и тръгвайте.
Емили го направи.
– Пожелай ми късмет.
– Късмет, милейди, и сполука.
Младата жена пое дълбоко дъх за кураж и тръгна да търси лорд Дрейвън, за да му благодари по подходящ начин за делата му.
Глава 5
В тъмнината на нощта, Дрейвън се отправи нагоре по извитите стълби, които водеха към неговите покои. По-уморен от всякога, той почувства познатото парене в коляното си от раната, която скоро щеше да забрави.
Всичко, което искаше, бе спокойствие, усамотение, място, където никой няма да го притеснява. Място, където можеше да забрави света и света да забрави него.
Той бутна вратата, за да я отвори.
Дрейвън направи една стъпка навътре в стаята, след което замръзна.
Емили седеше в голяма, позлатена вана. Беше събрала дългата си, златна коса на върха на главата си и няколко кичура от нея се къдреха над кадифените ѝ рамена.
Светлината от дузина свещи, направени от пчелен восък, искреше върху голата ѝ, млечно-бяла кожа и устните му се навлажниха от желание да я вкусят.
В неведение за неговото присъствие, тя повдигна гъвкавата си ръка и насапуниса кърпата.
Дрейвън можеше да чуе как Емили си тананика тиха, весела мелодия, докато прокарваше материята бавно по ръката си и оставяше следи от сапунена пяна.
Тялото му незабавно реагира, докато я наблюдаваше как навежда настрани глава и докосва шията си с дългите си, фини пръсти. Прехапа устни, когато си представи какъв вкус ще има кожата ѝ, ако я поеме между зъбите си и я опита с език.
Дъхът му се накъса, не можеше да откъсне поглед от нея, когато тя започна да сапунисва влажните си гърди с нежни, масажиращи движения. Пръстите ѝ се спуснаха над нежните хълмчета, като подразниха настръхналите зърна и ги покриха с още пяна, което накара слабините му да станат по-горещи и твърди, отколкото някога са били.
Дрейвън не можеше да издържи на това. Несъзнателно се приближи към нея.
Върхът на меча му се удари в рамката на вратата и я извести за неговото присъствие.
Емили погледна нагоре и остана с отворена уста. После бързо се покри с ръце, като разплиска вода над ръба на ваната по пода.
Погледите им се срещнаха и останаха впити един в друг. По лицето ѝ бавно плъзна усмивка и тя смело свали ръце от голите си гърди, като му предостави разкошен изглед към себе си, с невинен поглед.
Тогава, за негово пълно изумление, тя се изправи от водата като прелъстителна нимфа, напълно невъзмутима от голотата си.
Той не можеше да помръдне, докато пируваше от гледката на нейното кадифено тяло, блестящо като мокра коприна на светлината на свещите.
Устата му пресъхна и той прокара поглед от върха на главата ѝ до добре оформените ѝ гърди и тънка талия. Но това, което най-много привлече погледа му, бяха влажните, тъмно руси къдрици на мястото, където се събираха бедрата ѝ. Къдрици, които го примамваха с обещание за влажна, гладка горещина и го приветстваха в рая.
В името на всички светии, за него тя беше най-прекрасното същество на земята.
– Чаках ви, милорд – каза тя, като лицето ѝ омекна.
Дрейвън не можеше да говори.
Тя престъпи през ръба на ваната и го доближи с бавна, прелъстителна походка на опитна куртизанка.