Изповядвам

Изправи се, взе Светото ковчеже, погледна за последен път светите изображения и се оттегли гърбом към вратата. Щом излезе от черквичката, хлопна рязко двете крила, заключи за последен път и сложи ключа в Светото ковчеже. Човешко око нямаше да зърне тези възлюблени рисунки, докато Джакиам от Пардак не отвори вратата, като бутна с длан едно от проядените и прогнили крила почти триста години по-късно.

И тогава брат Жулиа от Сау си спомни деня, в който нозете му, жадни и изнурени, обзети още от страх, бяха стигнали пред портата на „Сант Пере“ и той бе почукал със стиснат юмрук. Петнайсет монаси живееха тогава intra muros monasterii84. Преславни Боже мой, колко му липсваха, макар да нямаше право да изпитва носталгия по времена, които не бе преживял, онези дни, когато имаше работа за всеки монах и един монах за всяка работа. Когато почука на портата, за да моли да го приемат, вече от години беше загубил всякаква сигурност и бе навлязъл в царството на страха, който винаги съпътства беглеца. Още повече ако подозира, че може би греши, защото Иисус ни говори за любов и добро, а аз не изпълних заповедта. Но в действителност изпълни заповедта, защото отец Николау Еймерик, главният инквизитор85, за него беше висшестоящ и всичко се вършеше в името Божие и за доброто на Църквата и на истинската вяра, а аз не можех, не можех, защото Иисус беше далеч от мен и кой сте вие, брате Микел, глупав брат мирянин, та да питате къде е Иисус? Господ Бог наш е в сляпото, безусловното подчинение. Бог е с мен, брате Микел. А който не е с мен, е против мен. Гледайте ме в очите, когато ви говоря! Който не е с мен, е против мен. И брат Микел предпочете да избяга, предпочете несигурността и може би ада пред спасението с нечиста съвест. И затова избяга, свали доминиканското си расо, влезе в царството на страха и отиде на поклонение на Божи гроб, за да моли прошка за всичките си грехове, сякаш на този свят или на оня прошката е възможна. Ако това изобщо бяха грехове. Облечен като поклонник, видя много нещастия. Беше се влачил по земята, тласкан от разкаяние, беше дал обет, труден за изпълнение, но не постигна успокоение, защото, ако не се подчиниш на гласа на спасението, в душата ти никога няма да настъпи мир.