Вестителят на бурята

Сложи ръка на рамото му и се наведе към него.

— Мини отпред и се блъсни в жената. Само за миг, колкото да привлечеш вниманието им, после тръгни на север и ще се срещнем при Раменете.

Маркъс изслуша тихите ѝ инструкции и пое напред.

Раг мина зад дебелия търговец, като не изпускаше от очи плячката. Кесията беше прикрепена с върви. Имаше само миг да я дръпне, но не ѝ трябваше повече.

Маркъс внезапно изникна от тълпата отпред и тръгна право към жената. Блъсна се в нея и доби искрено изненадано изражение. Раг бе така запленена от изпълнението му, че почти забрави за своето.

— Гледай къде вървиш — излая търговецът, докато Маркъс изчезваше в тълпата. Преди да каже още нещо, Раг вече бе отрязала вървите на кесията с ножа си и се отправяше в друга посока.

Когато стигна до безглавата статуя на краля, която наричаха подходящо „Раменете“, Маркъс вече я чакаше и се хилеше доволно.

— Как се справих?

— Добре се справи — отвърна Раг и го сръга игриво с лакът.

— Колко взехме?

— Не знам, но няма да ги броим тук. Ако видят две деца да надничат в пълна кесия, все някой ще се сети, че не ни е чиста работата.

Маркъс кимна.

Тя тъкмо щеше да каже, че трябва да намерят спокойно местенце, за да извадят монетите, да се отърват от кесията и да похарчат няколко пенита за горещи пайове, когато чу писклив звук през музиката и смеха на тълпата.

Свирки!

Студен страх плъзна по гърба ѝ и тя съжали, че е забъркала Маркъс. Зелените куртки даваха знак! Как можа да го замеси в кражба от богаташ от Короната.

Но звукът ставаше по-силен, включваха се още свирки и хорът им като че ли се приближаваше.

Уличката беше тъмна, но празна — нямаше къде да се скрият. Бе въпрос на време някой войник да свърне насам и да ги види как се спотайват.

— Трябва да се качим горе — каза Раг и посочи към стрехите на сградата, до която клечаха.

Маркъс кимна, нямаше нужда от подкана. Хвана се за един от ъгловите камъни и започна да се издърпва нагоре. Впечатлена, Раг го последва до покрива. Той не беше израснал на улицата, но притежаваше изключителна ловкост. След миг вече пълзяха по плочите на покрива — над улицата, над тълпите и над Зелените куртки.

Свирките още се чуваха, а Раг отчаяно търсеше път за бягство. Тя поведе Маркъс на север, към хана, като се криеха зад комини и тичаха по ръба на покривите. Звукът на свирките продължаваше, сякаш ги обграждаха.

В края на един висок, полегат покрив Раг рязко стаи дъха си. Един войник идваше към нея, чуваше тежките му стъпки над шума на улицата. В устата му имаше свирка, която пищеше с всеки негов дъх, а в ръце държеше най-големия арбалет, който беше виждала.

Раг застина и инстинктивно вдигна ръка да защити Маркъс, но той, неподозиращ за опасността, налетя право в гърба ѝ. И двамата се втренчиха във войника, който търчеше към тях. Той изплю свирката и тя се залюля на верижката на шията му.